Майкъл Крайтън - Разкриване

Когато се прибра, къщата бе притихнала, децата спяха. Сюзан винаги ги слагаше да си легнат рано. Сандърс се качи на горния етаж. Жена му седеше в леглото и четеше. По завивките бяха пръснати юридически папки и документи. Видя го, стана и отиде да го прегърне. Тялото му неволно се напрегна.

— Наистина съжалявам, Том — каза тя. — Съжалявам за тази сутрин. Съжалявам и за случилото се в работата ти.

Сюзан вдигна лице и го целуна леко по устните. Той неловко се обърна. Боеше се, че жена му може да долови парфюма на Мередит или…

— Ядосан ли си за сутринта? — попита Сюзан.

— Не — увери я той, — наистина. Просто имах тежък ден.

— Много срещи около сливането ли?

— Да, и утре продължават. Голяма лудница. Сюзан кимна.

— Сигурно. Току-що се обадиха от службата ти. Някоя си Мередит Джонсън.

Сандърс се помъчи да не променя тона си.

— Така ли?

— Аха. Преди десетина минути. — Сюзан се върна в леглото. — Впрочем коя е тя?

Жена му ставаше подозрителна винаги когато от службата се обаждаха жени.

— Новата шефка — обясни Сандърс. — Прехвърлиха я току-що от Кюпъртино.

— Чудех се… Говорете, сякаш ме познава.

— Според мен не сте се виждали.

Сандърс изчака с надеждата, че не се налага да казва нещо повече.

— Ами говореше много приятелски — продължи Сюзан. — Каза да ти предам, че всичко е уредено за съвещанието утре сутринта в осем и половина и че ще се видите тогава.

— Чудесно.

Той изхлузи обувките си и понечи да разкопчае ризата, после спря. Наведе се и прибра обувките.

— На колко години е? — полюбопитства Сюзан.

— Мередит ли? Не знам. Може би на трийсет и пет. Защо?

— Просто се чудех.

— Ще взема душ — каза Сандърс.

— Добре.

Сюзан пак взе юридическите материали и се настани удобно в леглото да чете на нощната лампа. Сандърс тръгна към вратата на спалнята.

— Познаваш ли я? — спря го въпросът на Сюзан.

— Срещали сме се. В Кюпъртино.

— Какво прави тук?

— Тя е новата ми шефка.

— А, значи е тя.

— Да — потвърди Сандърс.

— Тя е близката на Гарвин, така ли?

— Да. Кой ти каза? Адел ли?

Адел Луин, жената на Марк, беше сред най-добрите приятелки на Сюзан. Тя кимна.

— И Мери-Ан се обади. Телефонът се скъса да звъни.

— Сигурно.

— И Гарвин чука ли я?

— Никой не знае. Общото мнение е, че не я чука.

— Тогава защо я води, вместо да назначи теб?

— Не знам, Сю.

— Не говори ли с Гарвин?

— Идвал е да ме търси сутринта, но аз не бях там.

Сюзан кимна.

— Сигурно си бесен. Или както обикновено проявяваш разбиране?

— Как да ти кажа — сви рамене той. — Какво мога да направя?

— Можеш да напуснеш — отговори жена му.

— Няма начин.

— Пренебрегнали са те. Не трябва ли да напуснеш?

— Икономически не е изгодно да търся нова работа. На четирийсет и една години съм. Не ми се почва от нулата. Освен това Фил твърди, че до една година техническото направление ще се отдели в самостоятелно акционерно дружество. Дори и да не съм главният, пак ще бъда в ръководството на новата фирма

— Каза ли ти подробности? Сандърс кимна.

— Ще ни предоставят по двайсет хиляди акции и възможност за закупуване на още петдесет хиляди. После по петдесет хиляди всяка година

— На каква цена?

— Обикновено е двайсет и пет цента за акция.

— А на каква цена ще се котират акциите? Пет долара ли?

— Най-малко. Фондовият пазар укрепва. После може да стигне до десет. Че и до двайсет, ако търсенето е голямо.

Настъпи кратко мълчание. Сандърс знаеше, че жена му борави добре с цифрите.

— Не — каза тя накрая, — не можеш да напуснеш.

Самият той многократно бе правил изчисленията. В най-лошия случай щеше да получи достатъчно приходи от акциите, за да изплати накуп ипотечния си заем. Но ако цените скочеха, можеше да се случи нещо фантастично: някъде между пет и четиринайсет милиона долара. Затова обособяването в акционерно дружество беше мечтата на всички, които работеха в технически фирми.

— Що се отнася до мен — каза Сандърс, — ако ще и да докарат да ни управлява годзила, пак ще остана още поне две години.

— Това ли направиха? Годзила ли е?

— Не знам — сви рамене Сандърс.

— Разбирате ли се? Той се поколеба

— Не съм сигурен. Отивам да взема душ.

— Добре — каза Сюзан.

Сандърс я погледна — тя пак се бе задълбочила в документите.

След душа включи мобифона да се зарежда в контакта до мивката и облече тениска и шорти. Погледна се в огледалото — тениската покриваше драскотините. Но дъхът на парфюма на Мередит още го смущаваше. Намаза бузите си обилно с лосион за след бръснене.