Майкъл Крайтън - Разкриване

— Ще те убия! — изкрещя тя. — Мръсник, ще те убия!

— Стига Мередит.

— По дяволите!

Тя го замери с малък хартиен плик, който се удари в стъклото и тупна на земята. От него изпадна кутия презервативи.

— Прибирам се у дома — каза той и се запъти към вратата

— Точно така — изсъска тя. — Връщаш се у дома при жена си и идиотското си семейство.

Обзе го внезапна тревога За миг се поколеба

— О, да — продължи Мередит, като видя, че той спира, — знам всичко за тебе, тъпак такъв. Жена ти отказва да се чука с тебе, ти идваш, подмамваш ме, възползваш се от положението и после ме нападаш, шибан тъпак. Да не си въобразяваш, че можеш да се отнасяш по такъв начин с жените? Тъпанар.

Той посегна към бравата.

— Само да си посмял да ме обвиниш, ще те смажа!

Сандърс се извърна, видя как Мередит се подпира несигурно на бюрото и помисли: Тя е пияна.

— Лека нощ, Мередит — каза й.

Натисна бравата, сети се, че е заключена, освободи ключалката и излезе, без да се обръща.

В предната стая чистачката изпразваше кошчетата около секретарските бюра.

— Ще те убия за това! — изкрещя Мередит след него.

Чистачката чу и се втренчи в Сандърс. Той избегна погледа й и се запъти право към асансьора. Натисна копчето. Миг след това реши да слезе пеша по стълбите.

Сандърс гледаше залязващото слънце от палубата на ферибота, докато се прибираше в Уинслоу. Вечерта беше спокойна, почти безветрена — водната повърхност бе тъмна и гладка. Обърна поглед към светлините на града и се помъчи да прецени случката.

От ферибота виждаше горните етажи на сградите на „Диджи Ком“, извисили се над хоризонталния сив бетонен виадукт покрай брега.

Опита да различи прозорците на кабинета на Мередит, но се беше отдалечил прекалено много.

Вече на ферибота, на път към семейството си в обичайния дневен маршрут, Сандърс губеше чувството за реалност, когато мислеше за събитията от последния час. Не му се вярваше, че всичко това се е случило. Започна да прехвърля нещата наум, мъчеше се да установи къде е сбъркал. Беше сигурен, че всичко е по негова вина и че по някакъв начин е заблудил сериозно Мередит. Иначе тя никога не би го нападнала. Цялата случка го поставяше в неловко положение, вероятно и нея. Чувстваше се виновен и нещастен, както и дълбоко притеснен за бъдещето. Какво ли щеше да стане сега? Какво можеше да направи тя?

Не бе в състояние да прецени. Чак сега осъзна, че всъщност изобщо не я познава Някога бяха любовници, но то бе много отдавна. Сега тя беше нов човек, с нови отговорности. Беше му непозната

Въпреки меката вечер го побиха студени тръпки. Влезе вътре във ферибота, седна на една седалка и извади мобифона, за да се обади на Сюзан. Натисна копчетата, но светлинният сигнал не се появи. Батерията беше изтощена. За миг се обърка: батерията трябваше да стигне за цял ден. Въпреки това не работеше.

Прекрасен завършек на деня.

Заслушан в бумтенето на двигателите, Сандърс се изправи пред огледалото в тоалетната и се погледна. Косите му бяха разбъркани, по устните и по шията му личаха леки следи от червило. Липсваха две копчета от ризата и дрехите му бяха омачкани. Сякаш току-що се беше чукал. Обърна глава, за да разгледа ухото си. На ухапаното място се виждаше мачка синина. Разкопча ризата и погледна дълбоките червени следи от одрасквания по гърдите.

Господи! Как щеше да скрие тази гледка от Сюзан?

Намокри няколко хартиени салфетки и изтри червилото. Среса се и закопча спортното сако, което скриваше ризата почти изцяло. После излезе от тоалетната, седна до прозореца и се загледа в пространството.

— Здрасти, Том.

Вдигна очи и видя Джон Пери, негов съсед на Бейнбридж. Беше адвокат в „Марлин, Хауард“, една от най-старите сиатълски кантори. Бе от типа на безметежните ентусиасти и Сандърс не беше в настроение да разговаря с него. Но Пери се намести на седалката отсреща.

— Как си? — весело го попита той.

— Добре — отвърна Сандърс.

— Имах страхотен ден.

— Радвам се.

— Направо страхотен — повтори Пери. — Гледа се едно наше дело и честно ти казвам, побъркахме ги.

— Чудесно — каза Сандърс, без да откъсва поглед 6т прозореца.

Надяваше се, че Пери ще разбере намека и ще се махне. Той обаче не млъкваше.

— Да, отгоре на всичко беше ужасно заплетено. Натрупахме много точки. Членхедми, Федералният съд. Клиентката е работила в „Майкро Тек“ и твърди, че не са я повишили, защото е жена. Откровено казано, нямахме много козове. Защото тя пиела и така нататък. Имало проблеми. Но в кантората имаме една жена, Луиз Фернандес, от испаноговорещите, направо е убиец по делата за дискриминация. Смъртоносна. Накара съдебните заседатели да присъдят на клиентката почти половин милион долара. Фернандес може да извърти подобно дело както си поиска. Спечели четиринайсет от последните си шестнайсет дела. Държи се много мило и смирено, ама отвътре е направо лед. Казвам ти, жените понякога ме плашат. Сандърс не отвърна нищо.