Майкъл Крайтън - Разкриване

— Разбира се.

Сандърс се изправи и отиде до масата с виното. Мередит го наблюдаваше.

— Радвам се, че не си се отпуснал, Том. Спортуваш ли?

— Два пъти седмично. А ти?

— Винаги съм ти го харесвала Хубав и корав. Сандърс се извърна.

— Мередит… Тя се изкиска.

— Извинявай. Не можах да се сдържа. Нали сме стари приятели? — Лицето й придоби загрижен израз. — Обидих ли те?

— Не.

— Не мога да си представя, че си станал толкова свит, Том.

— Ами, не съм!

— Точно пък ти! — засмя се Мередит. — Помниш ли онази нощ, когато счупихме леглото? Той наля виното.

— Е, чак да сме го счупили!

— Точно така беше. Аз висях през дъската в долния край и…

— Помня…

— Първо счупихме тази дъска, после леглото се наклони надолу… но ти не искаше да спреш, дръпнахме се по-нагоре и тъкмо когато се вкопчих в дъската откъм главата, то се разпадна…

— Помня — повтори Сандърс. Искаше да я прекъсне, да спре приказките й. — Хубави времена. Слушай, Мередит…

— И после нали жената от долния етаж се обади? Помниш ли я? Онази стара литовка: „Искам да знае умрел ли човек или друго.“

— Да. Слушай. Да се върнем към устройството… Мередит вдигна чашата.

— Наистина те карам да се чувстваш неудобно. Какво… да не си помисли, че те свалям?

— Не, не. Нищо подобно.

— Добре, защото иначе щеше да се заблудиш. Честна дума — Мередит го изгледа развеселена после отметна глава, разкри дългата си шия и отпи от виното. — Всъщност аз… Ох! Ох! — Тя изведнъж замижа.

— Какво има? — загрижено се наведе над нея Том.

— Вратът ми, имам спазъм, ето тук… — С все още стиснати от болка очи, тя му посочи рамото си близо до врата.

— Какво да направя?

— Само ме разтрий, натисни… ето тук…

Той остави чашата и започна за разтрива рамото й.

— Тук ли?

— Да, ох, по-силно… натисни…

Сандърс почувства как мускулите на рамото й се отпускат. Тя въздъхна, завъртя бавно глава наляво, после надясно и отвори очи.

— Ох… сега е много по-добре. Масажирай още. Той продължи.

— Благодаря ти. Много е приятно. От нерва е. Прищипва се понякога и тогава наистина… — Мередит пак завъртя глава. Пробваше. — Много добре се справи. Но теб винаги те е бивало в ръцете, Том,

Сандърс продължаваше да масажира. Всъщност му се искаше да спре. Усещаше, че всичко това е нередно, че той седи прекалено близо до нея, че не му се иска да я докосва. Но в същото време му беше приятно. Стана му любопитно.

— Хубави ръце — каза тя. — Божичко, когато се омъжих, през цялото време си мислех за теб.

— Така ли?

— Разбира се. Нали ти казах, в леглото той беше ужасен… Мразя мъже, дето не знаят какво правят. — Мередит затвори очи. — Но ти никога не си имал такъв проблем, нали?

Тя въздъхна, отпусна се още повече и после сякаш се приведе към него, търсеше тялото, ръцете му. Нямаше никакво съмнение. Сандърс веднага я стисна приятелски по рамото за последно и се отдръпна.

Мередит отвори очи и се усмихна многозначително.

— Слушай, недей да се притесняваш — каза тя. Той се обърна и отпи от виното.

— Не се притеснявам.

— За устройството ти говоря. Ако излезе, че проблемът е сериозен и трябва съгласие от висшестоящото ръководство, ще го получим. Но да не насилваме нещата.

— Добре. Звучи разумно. — Сандърс изпита тайно облекчение, че пак са заговорили за устройството. Стъпи на здрава почва. — На кого ще кажеш? Направо на Гарвин Ли?

— Да. Предпочитам да се оправим неофициално. — Мередит го изгледа. — Променил си се, нали?

— Не… все същият съм.

— А според мен си се променил — усмихна се тя. — Преди и през ум не би ти минало да спреш масажа.

— Мередит, сега е различно. Ти си заместник-директор. Аз съм ти подчинен.

— О, я не ставай смешен.

— Така е.

— Ние сме колеги — нацупи се тя. — Никой тук не приема сериозно, че съм ти началник. Дадоха ми административната работа, това е всичко. Колеги сме, Том. И много ми се иска да поддържаме открити, приятелски отношения.

— И на мен.

— Добре. Радвам се, че сме на едно мнение. — Мередит бързо, се наведе напред и лекичко го целуна по устните. — Ето. Толкова ли е страшно?

— Изобщо не е страшно.

— Кой знае? Може би трябва заедно да отидем до Малайзия, за да проверим производствената линия. В Малайзия има чудни плажове. Бил ли си в Куантан?

— Не.

— Много ще ти хареса.

— Сигурно.

— Ще ти го покажа. Можем да поостанем ден-два. Да си починем. Да се попечем на плажа.

— Мередит…

— Никой няма да научи, Том.