Майкъл Крайтън - Разкриване

— Ох! Направа не е за вярване.

Сандърс я изгледа. Тя се бе втренчила надолу по коридора. Той също се обърна.

Към тях се приближаваше още някой.

— Голяма блъсканица има тази вечер! — отбеляза Сандърс.

Но още от разстояние личеше, че фигурата е различна. Главата изглеждаше по-правдоподобно, тялото бе очертано с повече подробности. Походката бе плавна и естествена.

— Може да стане беля — каза Сандърс, който го разпозна дори отдалеч.

— Джон Конли — обади се Фернандес.

— Точно така. И той е на пътеката.

— И какво от това?

Конли рязко спря по средата на коридора и се загледа.

— Вижда ни — каза Сандърс.

— Така ли? Как?

— Използва монтираната в хотела система. Затова фигурата е толкова отчетлива. Влязъл е в другата виртуална система, затова можем взаимно да се виждаме.

— Уф!

— Да, лошо ни се пише!

Конли бавно тръгна напред. Беше намръщен. Местеше поглед от Сандърс към Фернандес, оттам към Никълс и обратно към Сандърс. Май се двоумеше как да постъпи.

После притисна пръст до устните си — знак да мълчат.

— Чува ли ни? — прошепна Фернандес.

— Не — отвърна спокойно Сандърс.

— Можем ли да разговаряме с него?

— Не.

Конли като че взе решение. Запъти се право към Сандърс и Фернандес и спря съвсем близо до тях. Изгледа ги последователно. Изражението му се виждаше чудесно.

После се усмихна Протегна ръка.

Сандърс също протегна своята и двамата се здрависаха. Нямаше физическо усещане за допир, но през очилата виждаше, че ръката му е стиснала дланта на Конли.

После Конли се ръкува с Фернандес.

— Невероятно! — каза тя.

Конли посочи Никълс. После очите си. И пак Никълс. Сандърс кимна Тримата застанаха зад Никълс, който продължаваше да прелиства материалите.

— Значи Конли също го наблюдава?

— Да.

— Виждаме го и тримата.

— Да.

— Никълс обаче не ни вижда.

— Точно така.

Сивата компютърна фигурка на Ед Никълс припряно издърпваше папките от едно чекмедже.

— Какво е намислил? — зачуди се Сандърс. — Аха Проверява разходните ордери. Виж този: „Хотел «Сънсет Шорс Лодж», Кармел. 5–6 декември.“ Два дни след паметната записка. Я виж разходите. Сто и десет долара за закуска? Все ми се струва, че нашият Ед не е бил там самичък.

Той погледна Конли.

Намръщен, Конли поклати глава

Изведнъж материалът изчезна от ръцете на Никълс.

— Какво стана?

— Според мен току-що го изтри от паметта.

Никълс прегледа останалите документи. Намери още четири квитанции от хотела и изтри всичките. Те се стопиха във въздуха. После затвори чекмеджето, обърна се и се отдалечи.

Конли не го последва. Погледна Сандърс и бързо прокара пръст през гърлото си.

Сандърс кимна.

Конли сложи пръст на устните си.

Сандърс пак кимна Щеше да си мълчи.

— Хайде — подкани той Фернандес. — Тук приключихме. Отправи се обратно към Коридора на „Диджи Ком“. Фернандес тръгна до него. След малко каза:

— Май имаме компания.

Сандърс се обърна и видя, че Конли ги следва.

— Няма нищо. Нека дойде.

Минаха през входа покрай лаещото куче и се озоваха пак във викторианската библиотека. Фернандес въздъхна.

— Хубаво е да се върнеш у дома, нали?

Конли вървеше до тях, без да е видимо изненадан. Той обаче виждаше Коридора не за пръв път. Сандърс вървеше бързо. Ангелчето кръжеше около тях.

— Но това изглежда безсмислено! — чудеше се Фернандес. — Защото на сливането се противопоставя тъкмо Никълс, а Конли е на обратното мнение.

— Точно така — каза Сандърс. — Чудесно изпипано. Никълс има връзка с Мередит. Пробутва я задкулисно за нов заместник-директор. И как се прикрива? Като непрекъснато хленчи и се оплаква на всеки срещнат.

— Искаш да кажеш, че е само прикритие.

— Разбира се. Затова Мередит не отговори на възраженията му на нито едно от съвещанията. Знаела е, че те всъщност не представляват никаква заплаха.

— Ами Конли? — попита тя.

Той продължаваше да върви редом с тях.

— Конли истински държи на сливането. Иска да се получи успешно. Той е умен и според мен разбира, че Мередит не е подготвена за длъжността. Но за него тя е разменна монета за подкрепата на Никълс. Затова е съгласен с избора на Мередит, поне засега.

— Какво правим оттук нататък?

— Търсим последната липсваща брънка

— Коя е тя?

Сандърс гледаше разклонението с надпис ПРОЕКТИ. Те не се включваха в неговата част от базата данни освен по някои конкретни области. Документите бяха подредени по азбучен ред. Сандърс вървеше покрай редицата, докато стигна до надписа „ДИДЖИ КОМ“/МАЛАИЗИЯ.