Майкъл Крайтън - Разкриване

— Разбрах — каза Фернандес. — Сега сме в базата данни на твоята фирма.

— Правилно.

— Изглежда невероятно!

— Да. Само че не ни е нужно. Трябва някак да се доберем до „Конли-Уайт“.

— Как?

— Не зная. Трябва ми помощ.

— Помощта е при вас — обади се тих глас до него. Сандърс се огледа и видя ангелче на ръст около педя и половина. Беше бяло и кръжеше във въздуха покрай главата му. В ръцете си държеше трепкаща свещ.

— По дяволите! — не се стърпя Луиз.

— Извинете — каза ангелчето. — Това команда ли е? Не разпознавам израза „По дяволите!“.

— Не — побърза да се намеси Сандърс. — Не е команда. Помисли колко внимателни трябва да бъдат, за да не разрушат системата.

— Много добре. Очаквам вашите команди. — Ангелче, имам нужда от помощ. — Помощта е при вас.

— Как да вляза в базата данни на „Конли-Уайт“?

— Не разпознавам израза „базата данни на «Конли-Уайт»“.

Логично, заключи Сандърс. Екипът на Чери не би програмирал нищо за „Конли-Уайт“ в системата за помощ. Трябваше да формулира въпроса си по-общо.

— Ангелче, търся една база данни.

— Много добре. Достъп до базите данни има чрез клавиатурата.

— Къде е клавиатурата? — попита Сандърс.

— Свийте ръка в юмрук.

Сандърс го послуша, във въздуха изникна сива клавиатура, която сякаш влезе в ръката му. Той я придърпа към себе си и я погледна.

— Хитро — обади се Фернандес.

— Знам и шеги — рече ангелчето. — Искате ли да чуете някоя?

— Не — отказа Сандърс.

— Много добре. Очаквам вашите команди. Сандърс се загледа в клавиатурата. Виждаха се многобройни операционни команди със стрелки и клавиши.

— Какво е това, най-сложното устройство за дистанционно управление в света ли? — попита Фернандес.

— Нещо подобно.

Сандърс намери клавиш, на който пишеше: ДРУГИ БД. Сигурно този му трябваше. Натисна го. Не стана нищо. Пак натисна.

— Входът се отваря — обяви ангелчето.

— Къде? Не виждам нищо.

— Входът се отваря.

Сандърс зачака. После осъзна, че системата на „Диджи Ком“ трябва да се свърже с далечна база данни, което отнема време.

— Свързваме… готово — обяви ангелчето. Стената на Коридора започна да се топи. Двамата видяха зейнала голяма черна дупка и зад нея нищо.

— Страшно! — каза Фернандес.

Очертаха се контурите на нов коридор. Пространствата едно по едно се запълваха и създаваха впечатление за твърди тела.

— Този изглежда различно — отбеляза адвокатката.

— Връзката е по високоскоростната линия Т-1 — каза Сандърс. — Въпреки това става много по-бавно.

Коридорът се самоизграждаше пред очите им. Този път стените бяха сиви. Пред тях се появяваше черно-бял свят.

— Няма ли цвят?

— Системата се опитва да пресъздаде опростена среда. Цветът значи бавене с допълнителни данни. Затова е само в черно и бяло.

В новия коридор се появиха осветителни тела, таван, под. След миг Сандърс попита:

— Ще влезем ли?

— Това ли е базата данни на „Конли-Уайт“?

— Да — потвърди Сандърс.

— Не знам — поколеба се Фернандес и посочи пред себе си. — Какво е това?

Право пред тях се виеше нещо като черно-бяла река от статично електричество. Тя течеше със съскане по пода и стените.

— Като че е само статичното електричество от телефонните линии.

— Редно ли е да влезем?

— Налага се.

Сандърс тръгна напред. Изведнъж се чу ръмжене. Пред тях се изпречи едро куче. Беше с три глави, които се извиваха на дълги шии във всички посоки.

— Какво е това?

— Вероятно изображение на защитата на системата им. „Чери и чувството му за хумор“, помисли Сандърс.

— Може ли да ни нарани?

— За Бога, Луиз! Това е само анимация.

Разбира се, някъде в базата данни на „Конли-Уайт“ работеше истинска контролна система. Сигурно беше автоматична, а може би имаше човек, който следеше влизането в системата и излизането от нея. Но сега беше един часът след полунощ нюйоркско време. По всяка вероятност кучето изобразяваше някакво автоматично устройство.

Сандърс продължи напред и прекрачи течащата река от статично електричество. Кучето заръмжа при наближаването му. Трите глави се завъртяха и се втренчиха в него с изрисуваните си очи. Усещането беше много особено. И все пак не се случи нищо.

Сандърс се обърна назад към Фернандес.

— Идваш ли?

Тя направи няколко предпазливи крачки. Увисналото във въздуха ангелче изостана.

— Ангелче, идваш ли?

Никакъв отговор.

— Вероятно не може да прекоси входа — предположи Сандърс. — Не е програмирано.