Майкъл Крайтън - Разкриване

Сандърс кимна.

— Фирмата се нуждае точно от хора като теб — каза Блакбърн. — Ценя проявеното разбиране, И още веднъж, Том, извинявай.

Той си тръгна.

Сандърс се обади на диагностиците, за да провери има ли новини. Никой не отговори. Отиде до шкафа зад бюрото на Синди и взе нагледните материали — схематичен чертеж на устройството „Туинкъл“ и схема на производството в Малайзия. Можеше да ги покаже на поставки по време на изказването си.

Като се замисли обаче, видя, че Блакбърн е прав. Нямаше да е зле да представи прототип или макет. Сигурно трябваше да носи едно от устройствата, които Артър бе изпратил от Куала Лумпур.

Това му напомни, че трябва да му се обади в Малайзия. Набра номера.

— Кабинетът на господин Кан.

— Обажда се Том Сандърс.

Гласът на секретарката прозвуча изненадано.

— Господин Кан не е тук, господин Сандърс.

— Кога очаквате да се върне?

— Извън службата е, господин Сандърс. Нямам представа кога ще се върне.

— Ясно.

Сандърс се намръщи. Странно! Тъй като Мохамед Джафар отсъстваше, Артър едва ли би оставил завода без надзор.

— Да му предам ли нещо? — попита секретарката.

— Не, благодаря.

Той затвори телефона, слезе на третия етаж при програмисгите на Чери и сложи картата си в отвора, за да влезе. Картата изхвръкна, замига сигнал 0000. Сандърс не съобрази веднага, че са го лишили от достъп. После се сети за другата карта, която бе намерил. Напъха я в процепа и вратата се отвори. Сандърс влезе вътре.

Беше изненадан, че всичко е пусто. Програмистите имаха странно работно време и почти винаги някой работеше, дори посред нощ.

Отиде до залата за диагностика, където проучваха устройствата. Там имаше многобройни поставки, обградени от електронна техника и черни дъски. Устройствата стояха на поставките, покрити с бели кърпи. Ярките кварцови лампи на тавана бяха угасени.

От съседна стая долетяха звуци на рокендрол. Сандърс надникна вътре. Видя само един двайсетинагодишен програмист, който пишеше нещо. До него гърмеше транзистор.

— Къде са останалите? — попита Сандърс. Програмистът го погледна.

— Днес е третата сряда от месеца.

— Е, и какво?

— Всяка трета сряда има среща на СПП.

— О! — В Сдружението на програмистите практици, или СПП, членуваха специалисти в областта на програмирането от Сиатъл. Беше основано от „Майкро Софт“ преди няколко години и организираше и светски, и професионални прояви. — Знаеш ли какво откриха диагностиците?

— За жалост не — поклати глава програмистът. — Дойдох преди малко.

Сандърс се върна в залата за диагностика. Светна една от лампите и внимателно дръпна бялата покривка от устройствата. Видя, че са отворени само три от изпратените СД-РОМ устройства, които лежаха разглобени под лупи и електронни тръби на работната маса. Останалите седем бяха подредени отстрани, още бяха в найлоновите си опаковки.

Погледна черните дъски. На едната се виждала няколко уравнения и набързо надраскани данни. На другата беше изписана блок-схема:

А. Несъвм. контр. ВЛСИ? захр?

Б. Оптически деф-? рег. на напрежение?/подаване?/серво?

В. Лазер Р/О (а, б, в)

Г. Общо мех.

Д. Дяволи

Сандърс не разбра кой знае колко. Пак се вгледа в масите, надникна в приборите за изпитания. Всичко изглеждаше съвсем обичайно с изключение на комплекта свредели върху масата и няколкото бели кръгли пластини в найлонови опаковки — приличаха на фотографски филтри. Имаше също полароидни снимки на устройствата на различни етапи от разглобяването — екипът документираше работата си. Три снимки бяха отделени и подредени една след друга, като че имаха някакво значение, което убягваше на Сандърс. На тях се виждаха само чипове върху зелена електронна платка.

Погледна самите устройства, като внимаваше да не размести нещо. После се обърна към все още неразопакованите бройки. При по-обстоен преглед се виждаше, че найлоновата опаковка на четири от тях е пробита на съвсем малки дупчици.

До тях лежеше спринцовка и отворена тетрадка с колонка цифри:

ЧЕО

7

11 (повторно 11)

5 2

В долния край на страницата някой бе надраскал: „По дяволите, ще ти избоде очите!“ За Сандърс обаче съвсем не беше очевидно. Реши, че е най-добре довечера да се обади на Дон Чери и да го помоли за обяснение. Междувременно взе едно от неразопакованите устройства за съвещанието на следващия ден.

Излезе от залата за диагностика, нарамил нагледните материали и поставките, които се блъскаха в краката му. Запъти се надолу към заседателната зала на партера, където имаше отделно помещение за съхраняване „а предварително подготвените нагледни материали. Можеше да ги заключи там.