Майкъл Крайтън - Разкриване

— Разбирам.

Сандърс се приближи до прозореца и погледна към града. Облаците се бяха вдигнали, зад тях надничаше следобедното слънце. Той пое дълбоко дъх.

— А ако не участвам в съвещанието?

— Както решиш, но на твое място щях да ида — отбеляза Фернандес. — В момента си в състояние да унищожиш фирмата. И какво ще спечелиш?

Сандърс още веднъж пое дълбоко дъх. Чувстваше се все по-добре.

— Казваш, че всичко свърши — най-накрая проговори той.

— Да. Свърши и ти спечели. Издържа. Поздравления, Том. Тя му стисна ръката

— Господи! — възкликна Сандърс. Адвокатката се изправи.

— Ще подготвя паметната записка за разговора с Блакбърн, ще посоча всички възможности и ще му я пратя за подпис след около час. Ще ти се обадя, когато получа подписа. Междувременно те съветвам да се подготвиш за утрешното съвещание и да си починеш — заслужи го. Ще се видим утре.

— Добре.

Сандърс бавно осъзнаваше, че всичко е свършило. Наистина. Стана толкова внезапно, ще той още бе замаян.

— Още веднъж поздравления — каза Фернандес, прибра куфарчето и излезе.

Сандърс се върна в кабинета си към шест часа. Синди си тръгваше. Попита го има ли нужда от нея. Сандърс я освободи, седна зад бюрото и се загледа за малко през прозореца, предвкусвайки края. През отворената врата виждаше как хората си тръгват от работа по коридора. Накрая позвъни на жена си във Финикс, за да й съобщи новината, но даваше заето.

Някой почука на вратата. Сандърс вдигна очи и видя на прага Блакбърн с гузно изражение.

— Имаш ли една минутка?

— Разбира се.

— Само исках да повторя лично пред теб колко съжалявам за всичко. Притиснати от сложните фирмени проблеми, човешките ценности могат да се изгубят въпреки добрите намерения. Искаме да бъдем справедливи към всички, но невинаги успяваме. А какво е фирмата, ако не група хора, група човешки същества? Всички сме хора в края на краищата. Както е казал Александър Поуп: „Всички сме само човеци.“ Като имам предвид цялата ти добрина, искам да ти кажа…

Сандърс не го слушаше. Беше уморен. От обясненията долови само, че Фил е объркал нещата и сега се опитва да ги оправи в обичайния си стил — като се лепне за човек, когото неотдавна е заплашвал.

— Ами Боб? — прекъсна излиянията му Сандърс.

След като всичко свърши, изпитваше смесени чувства към Гарвин. Нахлуха спомени от първите му дни във фирмата. Гарвин му беше като баща и сега Сандърс искаше да чуе неговата дума. Искаше извинение. Нещичко, колкото и дребно да е то.

— Сигурно на Боб ще му трябват няколко дни да се съвземе — каза Блакбърн. — Беше му много трудно да вземе решението. Наложи се доста да се потрудя пред него заради теб. Сега той трябва да измисли как ще каже на Мередит. Нали разбираш?

— Аха.

— После обаче ще поговори и с теб. Сигурен съм. Междувременно ми се искаше да обсъдим някои въпроси за утрешното съвещание — вметна Блакбърн. — Трябва да информираме техния шеф Мардън и ще го направим малко по-официално от обикновено. Ще работим в голямата заседателна зала на пар-тера. Ще започнем в девет и ще продължим до десет часа. Мередит ще председателства съвещанието и ще даде думата на всички ръководители на отдели за кратки изложения по успехите и проблемите на тяхната работа. Първо Мери-Ан, после Дон, после Марк и накрая ти. Ще имате по три-четири минути. Говори прав. Сложи костюм и вратовръзка. Използвай нагледни материали, ако имаш, но не навлизай в технически подробности. Направи само общ преглед. При теб ще се интересуват главно от „Туинкъл“.

Сандърс кимна.

— Добре. Няма обаче какво ново да докладвам. Още не сме изяснили какъв е проблемът с устройствата.

— Хубаво. Мисля, че никой не очаква да сме готови с решението. Просто подчертай успеха на прототипите и досегашното преодоляване на производствените проблеми. Не отстъпвай, наблегни на динамиката. Ако имаш прототип или макет, не е лошо да го донесеш.

— Добре.

— Нали си знаеш урока — светло и розово дигитално бъдеще, дребни технически уловки, които не могат да спрат напредъка.

— Мередит съгласна ли е? — заинтересува се Сандърс, леко обезпокоен от новината, че тя ще ръководи съвещанието.

— Мередит очаква всички шефове да бъдат в добро настроение. Едва ли са технически специалисти. Няма да има проблем.

— Добре.

— Обади ми се довечера, ако искаш да обсъдим изказването ти — предложи Блакбърн. — Или рано сутринта. Да изпипаме съвещанието и после ще продължим. Промените ще направим следващата седмица.