Майкъл Крайтън - Разкриване

— Боя се, че не. Желаете ли да запишем на лента съобщението ви?

„По дяволите“, помисли той. Имаше ли смисъл? И все пак изрече:

— Да, ако обичате.

Нещо изщрака, после се разнесе запис: „Здравейте, това е телефонът на Фред Коен. Оставете съобщение след звуковия сигнал. Ако се обаждате след работно време, можете да ме потърсите на телефона в колата 502-88-04 или на домашния ми телефон 505-99-43.“

Сандърс надраска бързо телефоните. Опита първо в колата Запращя статичното електричество и се обади мъжки глас:

— Знам, миличка, съжалявам, че закъснях, но вече съм на път към къщи. Току-що свърших.

— Господин Коен?

— О! — Настъпи пауза — Да. На телефона е Фред Коен.

— Казвам се Том Сандърс. Работя в „Диджи Ком“ и…

— Зная кой сте. — Гласът звучеше напрегнато.

— Научих, че сте работили под ръководството на Мередит Джонсън.

— Да, вярно е.

— Дали сте съгласен да поговорим?

— За какво?

— За впечатленията ви. От работата с нея. Последва дълго мълчание. Накрая Коен изрече:

— Какъв смисъл има?

— Ами в момента имам спор с Мередит и…

— Знам.

— Да, нали разбирате, бих искал…

— Вижте… Том. Напуснах „Диджи Ком“ преди две години. Било каквото било.

— А. не е така — възрази Сандърс, — защото се опитвам да установя модела й на поведение и…

— Знам какво се опитвате да направите. Но темата е много деликатна, Том. Не искам да се забърквам.

— Не може ли само да поговорим? Няколко минути, не повече.

— Том! — сухо каза Коен. — Том, вече съм женен. Имам съпруга Тя е бременна. Нямам какво да кажа за Мередит Джонсън. Абсолютно нищо.

— Но…

— Извинявайте. Трябва да свършваме. Щрак.

Синди се върна тъкмо когато Сандърс затваряше телефона Сложи пред него чаша кафе.

— Всичко наред ли е?

— Не — каза той. — Всичко е ужасно.

Нямате желание да признае дори пред себе си, че не му остават никакви ходове. Беше говорил с трима мъже. И тримата отказаха да му помогнал да установи модела на поведението й. Останалите в списъка едва ли щяха да се държат по-различно. Сети се за думите на жена си Сюзан отпреди два дни. Нямаш изход. Въпреки всички усилия тя се оказа права. С него беше свършено.

— Къде е Фернандес?

— Има среща с Блакбърн.

— Какво? Синди кимна.

— В малката заседателна зала. Говорят от петнайсетина минути.

— О, Боже!

Сандърс се изправи и се запъти по коридора. Видя, че Фернандес и Блакбърн са седнали в заседателната зала. Адвокатката пишеше нещо в бележника си с почтително сведена глава Блакбърн гладеше с длани реверите си и гледаше нагоре, докато говореше. Сякаш й диктуваше.

Забеляза го и му махна. Сандърс влезе в залата.

— Том — усмихна му се Блакбърн, — тъкмо се канех да дойда при теб. Имам добри новини: според мен успяхме да решим проблема. Наистина. Веднъж завинаги.

— Аха — каза Сандърс.

Изобщо не му вярваше. Обърна се към Фернандес. Тя бавно вдигна очи от бележника. Изглеждаше замаяна.

— И на мен така ми се струва.

Блакбърн се изправи и застана течно срещу Сандърс.

— Не мога да ти опиша колко съм доволен, Том. Двамата с Боб работихме цял следобед. Най-накрая той се съгласи да погледне фактите в очите. Истината е, че фирмата е изправена пред проблем, Том. Дължим ти голяма благодарност, че го постави на вниманието ни. Така не може да продължава. Боб знае как да постъпи. И ще го направи.

Сандърс само го гледаше втренчено. Не вярваше на ушите си. Там обаче седеше и Фернандес, която кимаше и се усмихваше.

Блакбърн оправи вратовръзката си.

— Но както веднъж е казал Франк Лойд Райт: „Бог е в подробностите.“ Наш разбираш, Том, имаме за момента малко затруднение със сливането. Искаме утре да ни помогнеш да информираме шефа на „Конли“ Мардън. Но след това… хм, с теб са се отнесли много лошо, Том. Фирмата се е отнесла лошо. Ние признаваме, че имаме задължение към теб, което ще уредим по възможно най-добрия начин.

Все още невярващ, Сандърс проговори дрезгаво:

— За какво по-точно говорим?

Гласът на Блакбърн прозвуча успокояващо.

— Сега. Том, всичко зависи от теб — каза той. — Съобщих на Луиз условията на евентуалното споразумение и всички възможности, с които сме съгласни. Двамата можете да ги обсъдите и да ни се обадите. Разбира се, ще подпишем всички необходими временни документи. В замяна молим само да дойдеш на утрешното съвещание и да ни помогнеш при сливането. Справедливо ли ти се вижда?

Блакбърн протегна ръка, която увисна във въздуха.

Сандърс гледаше втренчено.