Франсоаз Саган - Усмивка почти

Франсоаз Саган (1935-2004), една от иконите на съвременната литература, прави невероятен бум с първата си творба, “Добър ден, тъга”, която мигновено взривява книжния пазар. Причината е не само в качеството на романа, трепетен и четивен, лек и същевременно дълбок, но и в това, че авторката е едва осемнайсетгодишна – а преплетените любовни истории на нейните герои са описани с неприсъща за подобна възраст зрелост, трезвост и дори с нежен цинизъм. Франсоа Мориак нарича младата писателка “чаровно малко чудовище”, романът е преведен на десетки езици и се превръща в мегаселър по цял свят. Дори в САЩ, където интересът традиционно се ограничава най-вече до англоезичната литература, само за две години са продадени милион и сто хиляди екземпляра.
Следват “Обичате ли Брамс?”, “След месец, след година”, “Дивните облаци”, “Усмивка почти” и още множество романи и сборници с разкази, белязани от неизменен успех, в които Франсоаз Саган все така обаятелно пресъздава картината на безделно-сладкия и бляскав парижки живот, където любови изгряват и изтляват, а героите умеят да обичат, но умеят и да загърбват с усмивка изразходваните чувства.
Доминик е на двайсет години, следва право и има връзка със своя състудент Бертран – но в отношението й към него липсва тръпка, няма същинска страст. За нея любовта се свежда до удоволствие и удобство, щастието е просто неусложненост и липса на несгоди, а животът й е безцелен и често белязан от скука и самотност. Тогава се появява Люк – зрял мъж, привлекателен, интересен, чаровен. И женен. Франсоаз Саган пише дълбоко и чувствено за страстта, за любовта и за съпътстващите ги лудости и неврози.
Жьонвиев Мол Любовта е като болест, като интоксикация. Мисля, че хората могат да бъдат щастливи заедно известно време, но никога – цял живот.
Франсоаз Саган