Сибин Майналовски - Усмивка в полунощ

Предговор

Следя развитието на Сибин като писател още от началото на хилядолетието. Той беше един от първите родни автори, които пускаха творбите си безплатно в интернет. Още тогава разказите му силно ме впечатлиха – с грабващия си наратив, с резкия, безкомпромисен изказ, с бляскавите, хладни като перфектно наточени остриета метафори и сравнения. За Майналовски важи в пълна сила правилото на Хемингуей: „Как пиша ли? Слагам лист в пишещата машина и просто оставям сърцето ми да кърви“. Без съмнение разказите му са силно изстрадани и всеки от тях носи могъщ емоционален заряд. Затова изключително се зарадвах, когато тази година, след 14 години писане най-накрая Сибин се сдоби с първата си книга – сборникът хорър-разкази „Сянката“, който ви препоръчвам най-горещо.

В момента държите в ръцете си втората книга на писателя – колекцията чудесни фентъзи разкази „Усмивка в полунощ“. В нея на практика са събрани всички творби от култовия цикъл за кръчма „Зелената Котка”. Има както стари, така и чисто нови и непубликувани никъде, дори в нета, разкази. Освен чудесно фентъзи тук ще откриете, разбира се, и щипка качествен хорър, и много развеселяващ хумор... и, разбира се – тъга. Всичкото, естествено, написано, събрано и поднесено по най-добрия възможен начин, като огромно блюдо, отрупано с ястия от всякакъв вид, цвят и вкус.

И, ако се чудите как така жанрове като ужасът и фентъзито могат да бъдат създавани от един и същи писател – не се чудете. Абсолютният император на хоръра, Хауърд Филипс Лъвкрафт е писал и фентъзи, бащата на Конан Робърт Хауърд – изтръпващ хорър. Ужасът и фентъзито са двама братя, които вървят заедно ръка за ръка. Просто единият е малко по-грозен.

Елате, хванете за ръка хоръра и фентъзито. Те ще ви поведат из приказни, непознати земи – магични и страховити, омайни и ужасяващи, радващи и натъжаващи... Но без съмнение до една интересни.

Елате. Виждате ли как вече и двамата братя ви даряват с усмивка?

Усмивка в полунощ...

Бранимир СЪБЕВ

Усмивка в полунощ

Разказът е награден и включен в сборника

с произведения от конкурса „Златен Кан 2012“ – "Изборът"

До полунощ оставаха броени часове. Въпреки че имах достатъчно време, предпочетох да тръгна по-рано от вкъщи: нямах работа у дома, а и видът на празната къща ме потискаше. Излязох на улицата и бавно закрачих по добре познатия ми път.

Навън валеше красив пухкав сняг, който вече беше успял да покрие с няколкосантиметрова пелерина всичко наоколо. Малкото минувачи по улиците ме поглеждаха доста озадачено, а някои и подозрително – самотен мъж с гарвановочерна коса и не по-светъл от нея плащ, който замислен и отнесен върви през странно контрастиращото с белотата си снежно вълшебство... Мда, гледката отстрани вероятно беше необичайна, но на мен не ми пукаше кой знае колко. Така или иначе всичките зяпачи след минута-две нямаше да си спомнят нищо за мен – бях се погрижил за това.