Джон Ъпдайк - Заеко, бягай

Тотеро прибира езика си и извръща лице, за да погледне жена си. Един мускул под челюстта му играе, устните му се свиват раздразнено и брадата му се гърчи многократно като пулс, сякаш иска да каже нещо. Излизат само няколко удължени гласни; Хари се обръща, за да види дали госпожа Тотеро може да ги разбере, но за негова изненада тя гледа другаде. Тя гледа навън през прозореца към един празен зелен двор. Лицето ѝ е като снимка.

Какво значи това? Че не я интересува? Ако е така, да разкаже ли на Тотеро за Маргърит? Но всъщност няма какво да се разкаже на Тотеро за Маргърит, което да го направи щастлив.

– Аз вече се поправих, господин Тотеро, и се надявам, че и вие скоро ще станете от това легло.

Главата на Тотеро се обръща бързо назад, с някакво раздразнение, устата му е затворена, очите – полупритворени, и в тоя миг той е така разбираем, че на Хари му се струва, че ще заговори, че тази пауза е само неговият стар треньорски трик да мълчи, докато не разбере, че вече внимаваш. Но паузата продължава, издува се сякаш, след като е била използвана шейсет години, за да отделя думите, бе приела най-после като свой един живот, белязан от рака, и бе погълнала думите. Въпреки това в първите минути на туй мълчание някаква сила се надига, една човешка душа излъчва настойчиво своите невидими, без аромат лъчи. После острието в очите му се притъпява, кафявите клепачи се повдигат и откриват розово желе, устните се разделят, върхът на езика се показва.

– По-добре да сляза и да посетя жена си – извиква Хари. – Тя роди снощи. Момиче.

Той чувства, че не му достига въздух, като че ли е вътре, в черепа на Тотеро; когато се изправя, изпитва страх, че ще удари главата си, въпреки че белият таван е на ярдове далече.

– Благодаря ви много, Хари. Зная, че той се е зарадвал, че ви видя – казва госпожа Тотеро.

Все пак от тона ѝ той разбира, че е провалил рецитацията.

Хари върви по коридора, като подскача, отхвърлил от себе си всяка мисъл за Тотеро. Поради това че самият той е здрав, че животът му се е преобразил, пространството, дори антисептичното пространство из коридорите на болницата му изглежда прекрасно.

Въпреки това посещението му при Дженис го разочарова. Може би той все още се задушава от срещата си с бедния Тотеро, проснат там като труп; може би без упойващото въздействие на етера Дженис се задушава от мисълта за това, как той се отнесе с нея, колко дълбоко я нарани и когато той се опитва отново да ѝ каже колко много съжалява, като че ли това ѝ досажда. Затруднението да достави удоволствие някому го прави затворен. Тя го пита защо не е донесъл цветя. Той не е имал време; разказва ѝ как прекара нощта и, разбира се, тя иска от него да ѝ опише госпожа Екълс.

– Почти твоя ръст – продължава той, – с лунички.

– Мъжът ѝ е прекрасен – казва тя. – Изглежда, че обича всеки.

– Да, той е добър – добавя Заека. – Но ме прави нервен.

– О, всеки те прави нервен.

– Не, това не е вярно. Марти Тотеро никога не ме е нервирал. Току-що видях това бедно старо копеле, проснат горе на едно легло над коридора. Не може да каже и дума, нито да мръдне главата си на повече от инч.

– Той не те прави нервен, но аз те правя, така ли?

– Не съм казал такова нещо.

– О, не. Оу! Всичко това, което ми причини, тази болка, чувствам я като бодлива тел. Просто аз толкова те нервирам, че ти ме изоставяш за два месеца. Повече от два месеца.

– О, Исусе, Дженис! Та ти само гледаше телевизия и през цялото време пиеше. Не искам да кажа, че и аз не съм грешил, но като че ли трябваше да бъда такъв. Имаш чувството, че вече си в ковчега, преди да са ти изтеглили кръвта. Оная първа нощ, когато влязох в колата, пред къщата на твоите родители, тогава можех спокойно да сляза, да взема Нелсън и да го доведа вкъщи. Но когато изключих спирачката...

Лицето ѝ придобива отново същия израз на досада. Главата ѝ започва да се клати от едната на другата страна, сякаш пъди мухи.

Той казва:

– Лайно!

Това я разстройва. Тя процежда през зъби:

– Виждам, че езикът ти не е станал по-добър от това, че си живял с оная проститутка.

– Тя не е точно проститутка. Просто е спала с повече мъже. Мисля, че наоколо има много момичета като нея. Искам да кажа, че ако имаш намерение да наричаш всяко момиче, което не е женено, проститутка...

– Къде ще отседнеш сега? Докато изляза от болницата?

– Мисля, че двамата с Нелсън можем да си отидем в нашия апартамент.

– Не съм сигурна дали ще можеш. Ти не си плащал наема два месеца.