Джон Ъпдайк - Заеко, бягай

И сочи бутилката с "Олд фешънд".

– Оставих Нелсън при майка ти, като отивах до мама, за да излезем с нея из града. Отидохме с нейната кола и се поразходихме, като разглеждахме пролетните дрехи по витрините, а тя ми купи един хубав шал от разпродажба на намалени цени. Пъстър. Пейсли. [3] Град в Шотландия, прочут с производството си на фини вълнени шалове. – Бел. пр. – Тя заеква. Малкият ѝ остър език се подава между редките ѝ потъмнели зъби.

Той се безпокои. Когато е разстроена, Дженис изпитва страх. Тя свива намръщено очи и остава така – с отворена уста и глупав израз. Откакто косата ѝ започна да оредява отстрани на гладкото ѝ чело, той все повече имаше чувството, че е слаба и мъчноподвижна; че върви само по един път – към все по-дълбоки бръчки и по-малко коса.

Той се безпокои. Когато е разстроена, Дженис сякаш преживява години. А тя само две години преди това беше завършила гимназия, все още неузряла, с малки меки гърди, които ставаха плоски, когато лежеше, и гъвкавото ѝ тяло приличаше на тялото на момче. Нелсън се роди седем месеца след сватбата, много трудно. Споменът за това превръща тревогата на Заека в нежност.

– Какво купи?

– Бански костюм.

– Как? Бански костюм! През март?

Тя притваря за миг очи. Той чувства алкохола, който иде на вълни от нея, и му става противно.

– Така ми се струва по-близко времето, когато ще мога да го сложа.

– Дявол да го вземе, какво искаш? Другите жени обичат да са бременни. Що за идиотски каприз? Кажи! Що за каприз!

Тя отваря кафявите си очи и те се напълват със сълзи, които потичат надолу по ресниците и страните ѝ, пламнали от обидата. Тя го гледа и казва с пияна нежност:

– Ах, ти, негоднико!

Заека се приближава до нея и я прегръща. Той усеща топлия лъх от сълзите и зачервените ѝ очи. В някакъв изблик на нежност свива колене, за да се притисне в нея, но коремът ѝ му пречи. Той се изправя в целия си ръст над Дженис и казва:

– Купила си си бански костюм... окей!

Сгушила се на гърдите му, тя прошепва в неочакван порив:

– Не бягай от мене, Хари. Аз те обичам.

– Обичам те! ... Е, карай! Купила си си бански...

– Червен – добавя тя, като се олюлява тъжно до него.

Когато е пийнала, тялото ѝ е някак неприятно отпуснато.

– С презрамка, която се връзва отзад на врата и с набрана пола, която можеш да свалиш във водата. След това разширените ми вени ме заболяха толкова много, че с мама се отбихме в магазина на Крол, долу в сутерена, и пихме шоколадова сода. Ремонтирали са цялото помещение за закуски. Щандът не е вече там. Но краката така ме боляха още, че мама ме доведе до вкъщи и каза, че ти би могъл да прибереш колата и Нелсън.

– Краката ти! По дяволите... сигурно са били нейните.

– Мислех, че ще се върнеш по-рано. Къде беше?

– О, позабавлявах се по пътя. Играх с няколко деца на топка долу в уличката.

Той я пуска.

– Опитах се да дремна, но не можах. Мама каза, че изглеждам уморена.

– Би трябвало да изглеждаш уморена. Домакиня си...

– А през това време ти си играл навън като дванадесетгодишен хлапак.

Той се ядоса, защото не разбра шегата му... че е домакиня. Имаше предвид "образа", който хората от Меджи пийл се опитваха да внушат на своите продавачи – ироничен, в основата си жалостив и глупаво нежен. Много ясно: глупава е!

– Е, каква е разликата, щом пък ти стоиш тук и гледаш програма за деца под две години.

– А кой каза " ш-ш-ш-т " преди малко?

– Съвземи се, Дженис – въздъхва той. – Съвземи се!

В продължение на един дълъг момент тя го гледа проницателно.

– Ще приготвя вечерята – решава накрая тя.

Той съжалява.

– Ще отскоча да взема колата и да доведа детето. Бедното, сигурно вече си мисли, че няма дом. Дявол да го вземе, защо майка ти смята, че моята майка няма друга работа, освен да гледа чужди деца?

Отново го обзема гняв, че тя не разбира защо той искаше да гледа Джими. По чисто професионални причини, за да печели повече и да ѝ купува портокали за нейния отвратителен "Олд фешънд".

Тя отива в кухнята – сърдита, но не съвсем. Би трябвало истински да се обиди или изобщо да не се обижда, понеже всичко, което каза той, го е казвал вече стотици пъти. Може би хиляди пъти. Да речем, средно веднъж на три дни от 1956 година. Колко прави това? Триста. Толкова често? Защо тогава това винаги създава напрежение?

Тя не отдаваше значение на тези неща, преди да се оженят. Тогава беше съвсем друга. Енергична. Просто момиче. Нерви фини, конци. Кожата ѝ миришеше на пресен памук. Приятелката ѝ от службата имаше апартамент в Брюър, който те използваха. Едно тръбно легло, сребърни медальони по тапетите на стените; изглед на запад с големите сини бензинови резервоари край реката. По онова време и двамата работеха при Крол. Тя продаваше бонбони и кашу [4] Плодове от бразилско дърво от рода на кокосовите орехи. – Бел. пр. , облечена в бяла престилка с монограм "Джен" върху джоба. А той мъкнеше кресла и маси с крака от клен по горния етаж и ковеше сандъци за опаковка от девет до пет. Стърготините от амбалажа дразнеха носа и очите му и ги възпаляваха. Оня мръсен черен полукръг от сандъци зад асансьорите, пода, целият покрит с изкривени пирони, ръцете му почернели и онова конте, търговецът, който непрекъснато сновеше около него и му казваше да си измие ръцете, за да не изцапа мебелите. Тоалетен сапун. Пяната му ставаше сива. Ръцете му бяха загрубели и хванали елин от лоста.