Джон Ъпдайк: Заеко, бягай

Той вмъква ловко ъглите на закачалката в отвора на ръкавите на сакото и като се пресяга нависоко, го окачва на пръчката при другите дрехи. Натиска вратата, за да се затвори, и тя хлопва, но след това отново се открехва един-два инча. Заключени врати. Всичко това го измъчва: ръката му, която трепереше като на някакъв старец, докато отключваше, това, че тя стои тук да слуша глупости.

Той се извръща към нея и пита:

– Щом си вкъщи, къде е колата? Отвън я няма.

– Пред майка ми е. Пречиш ми.

– Пред майка ти? Ужас! Това е най-проклетото място.

– И какво толкова е станало?

– Какво е станало!

Той се отмества, за да не ѝ закрива екрана, и застава встрани.

Тя гледа група деца, наречени мускетари, които изпълняват някакъв музикален номер. В него Дарлин е цветарка в Париж, а Къби – полицай. Онова самодоволно кресливо момче е романтичен артист. Той, Дарлин, Къби и Карин (преоблечена като френска лейди, на която Къби, като полицай, помага да пресече улицата) танцуват. След това търговската реклама показва седемте сегмента на "Тутси рол", които излизат от опаковката си и се превръщат в седем писма на "Тутси". Те също пеят и танцуват. С песен се връщат обратно в опаковката. Звучи като някаква резонираща зала. Кучият му син... умен е! Гледал го е петдесет пъти и сега вече му се доповръща. Сърцето му все още бие силно, гърлото му е свито, стиснато.

Дженис пита:

– Хари, имаш ли цигари? Аз ги свърших.

– Какво? Аз пък хвърлих моите в една кофа за боклук, като се връщах вкъщи. Вече ги отказвам.

Той се учудва как може някой да мисли за пушене, когато стомахът му изпитва само отвращение към тютюна. Най-сетне Дженис го поглежда.

– Хвърлил си цигарите в кофа за боклук? Господи! Не пиеш, вече не пушиш. Какво правиш, светец ли ще ставаш?

– Шшшт!

Появи се мускетарът Джими, едър възрастен мъж, който има големи черни уши с рекламна цел. Заека гледа с внимание. Той го уважава. Надява се, че ще научи нещо полезно от него за своята работа, която се състои в това да демонстрира един малък кухненски уред в няколко универсални магазина в Брюър. Той има тази работа от четири седмици.

"Пословиците, пословиците, те са толкова верни – пее Джими, като дрънка на своята мускетарска китара. Пословици, кажете ни какво да правим, пословици, помогнете на всички ни да бъдем по-добри мускетари".

Джими престава да се усмихва, оставя китарата си и казва направо през стъклото:

"Опознай себе си – е казал някога един мъдър древен грък. – Опознай себе си. А какво означава това сега, момчета и момичета? То значи: бъди това, което си. Не се опитвай да бъдеш Сам или Джони, или Фред от съседната врата! Бъди самият ти. Господ не иска едно дърво да бъде водопад или едно цвете да бъде камък. На всекиго от нас Господ дава определен талант."

Дженис и Заека стават необичайно тихи. И двамата са вярващи. Божието име ги кара да се чувстват виновни.

"Бог иска някои от нас да станат учени, други – артисти, трети – пожарникари, лекари, майстори на трапеца. И на всекиго от нас той дава необходимия талант, за да станем такива, при условие, разбира се, че се потрудим, за да го развием. Трябва да работим, момчета и момичета. И така: Опознай себе си. Научи се да разбираш своите дарби и тогава работи, за да ги усъвършенстваш. Това е пътят към щастието." Той стисва устни и намига.

Това беше хубаво. Заека се опитва по същия начин да стисне устни и да намигне, сякаш казва на публиката отпред, че отзад се крие враг. Уолт Дисни и Меджи пийл пийлър къмпани смятат, че това е подражателство, но какво от това, дявол да го вземе, щом е направено приятно. Всички подражаваме. Земята също подражава, като се върти. Подражатслството е в основата на нашата система. Витакономи – девизът на съвременната домакиня – думичка, която означава да запазваме витамините по метода на Меджи пийл (с произвежданите от Меджи пийл пийлър къмпани машинки за автоматично белене).

Дженис става и затваря телевизора точно когато ще започнат новините в шест. Малката звезда, която остава от електрическия ток, бавно угасва.

Заека пита:

– Къде е детето?

– При майка ти.

– При майка ми? Колата пред майка ти, а детето при майка ми! Господи! Каква си я забъркала...

Тя се изправя и коремът ѝ, заприличал на твърда буца, го вбесява. Облечена е с една от ония поли за бременни, които на корема са изрязани във формата на буквата V. Изпод блузата ѝ се открива бял полумесец от комбинезона ѝ.

– Бях уморена.

– Нищо чудно – казва той. – Колко джина си изпила?