Джон Ъпдайк - Заеко, бягай

Външната врата се отваря така тихо, че само тя чува. Мъжът ѝ влиза в кухнята по бяла риза и с връзка, но ноктите на пръстите му са целите в черно покрая; той е печатар. Висок е колкото жена си, но изглежда по-нисък. Устата му се движи неодобрително над лошо поставените изкуствени зъби. Носът му – това е носът на Хари, хубаво гладко копче.

– Здравейте, отче! – казва той.

Или е възпитан като католик, или е живял между католици.

– Господин Енгстръм, много се радвам, че ви виждам.

Ръката на мъжа е груба и възлеста, но дланта е мека и суха.

– Говорихме за сина ви.

– Чувствам се ужасно по тоя повод.

Екълс му вярва. Той има потиснат, опърпан вид. Тази работа го е погубила. Присвива устни над хлъзгавите си зъби като човек, който има колики в стомаха. Сякаш нещо го гризе отвътре.

Цветът на косата му вече се е измил, а очите му са като евтино мастило. Един честен човек, който измерва живота си с цицери [29] Цицер – мярка за големина на печатарски букви, равна на 12 пункта (по името на Цицерон, понеже с такъв вид букви за пръв път били напечатани "Писмата на Цицерон"). – Бел. ред. и свързва здраво формите, за да не би като се върне сутрин, да намери шаблона разпилян.

– Той се занимава само с това момиче, като че ли е Дева Мария – казва госпожа Енгстръм.

– Не е вярно – възразява меко Енгстръм и сяда със своята бяла риза на порцелановата кухненска маса. Четирите блюда от сервиза са оставили с годините черни петна върху емайла.

Аз просто не мога да си обясня как Хари можа да създаде такава бъркотия. Като момче той беше толкова порядъчен. Не беше разпуснат като другите момчета. Беше и добър работник.

С ръце целите в сапунена пяна госпожа Енгстръм започва да прави кафе на мъжа си. Тази малка проява на грижа, изрежда, ѝ помага да влезе в хармония с него; изведнъж те започват да говорят като един, както старите съпрузи, между които очевидно има несъгласие.

– Армията е причина. Когато се върна от Тексас, той беше станал друго момче – казва тя.

– Не искаше вече да дойде в работилницата – казва Енгстръм. – Не искаше да се цапа.

– Преподобни Екълс, не желаете ли малко кафе? – пита госпожа Енгстръм.

Най-после неговият шанс.

– Не, благодаря. Това, което бих желал все пак, е чаша вода.

– Само вода? С лед?

– Както и да е. Каквато и да е, ще е чудесно.

– Да. Ърл е прав – казва тя. – Сега хората разправят колко е мързелив Хари, но той не е. Никога не е бил мързелив. Когато се гордеехме с неговия баскетбол в гимназията знаете ли, хората разправяха: "Е, да... хубаво... но той е толкова висок, за него е лесно". Но те не знаеха колко много работеше той за това. Ей там, отзад, всяка вечер блъскаше топката чак до тъмно. Чудиш се просто как ли вижда.

– След около дванайсетата си година той се занимаваше с това денонощно – прибавя Енгстръм, – занимаваше се с това денонощно. Сложих един стълб специално за него вън, отзад; гаражът не беше достатъчно висок.

– Наумяваше ли си нещо – продължава госпожа Енгстръм, – нищо не можеше да го спре.

Тя издърпва силно ръчката на таблата с ледения блок и с множество проблясващи скриптения, от които се пръскат малки ледени стърготини, късчетата лед се освобождават.

– Искаше да бъде най-добрият в това и аз честно вярвам, че е бил.

– Разбирам какво искате да кажете – отвръща Екълс. Аз играя отскоро голф с него и той вече е по-добър от мен.

Тя слага парченцата лед в една чаша, напълва чашата от крана и му я поднася. Той я навежда към устните си и леко възбуденият глас на Ърл Енгстръм идва на вълни през течността.

– После се върна от армията и единственото, от което се интересуваше, беше да тича по хлапачки. Не искаше да идва повече на работа в печатницата, защото ноктите му щели да се изцапат.

Екълс сваля чашата, а Енгстръм от масата насреща му казва направо:

– Стана един от най-лошите безделници в Брюър. Ако можех да вдигна ръка върху него, щях да го набия хубаво, отче, та ако ще и да ме убиеше тогава.

Пепелявото му лице се свива дръзко около устата; безжичните му очи се изпълват с блясък.

– Как говориш, Ърл! – упреква го жена му, като сипва кафето в една украсена с цветя чаша на масата между ръцете му.

Той навежда очи надолу към парата и казва:

– Извинявайте, когато помисля какво прави това момче, стомахът ми се преобръща.

Екълс вдига чашата си и казва в нея като в микрофон:

– Не.

После пие, докато под парченцата лед не остава никаква вода и те го удрят под носа. Той изтрива мокрото от устата си и казва: