Джон Ъпдайк - Заеко, бягай

– Той трябва да се срамува, не мислите ли?

– Не разбирам защо. Аз никога не съм искала той да ходи с това момиче, от самото начало. Само като я погледне човек, разбира, че тя е две трети луда.

– Хайде, това не е вярно, нали?

– Не е вярно! А защо първото нещо, което това момиче ми каза, беше... защо не си взема пералня? Идва в кухнята ми, хвърля един поглед и започва да ме поучава как да си уредя живота.

– Разбира се, вие не смятате, че тя е искала да каже нещо лошо.

– Не. Тя не искаше да каже нищо. Всичко, което искаше да каже, е "какво правя, че живея в такава разбита половин къща, когато тя идва от такъв грамаден хамбар на Джоузеф стрийт, с кухня, пълна с домакински уреди", и "не съм ли щастлива... моето момче е измамило едно толкова добре обзаведено малко момиче". Никога не съм харесвала очите ѝ. Те никога не гледат открито в лицето ти.

Тя извръща лице към Екълс и той, почувствал това, отвръща на погледа ѝ. Зад своите замъглени старомодни очила, кръгове от стъкло в железни рамки, в които бифокалният [28] Бифокален (от лат.) - който има два фокуса, напр. стъкла за очила, чиято горна част е предназначена за гледане надалеч, а долната за четене. – Бел. ред. полумесец придобива розов оттенък, надменно вдигнатият ѝ нос открива своята месеста част, твърде сложна и долния си край. Голямата ѝ уста е леко изопната в неопределено очакване.

Екълс разбира, че тази жена има чувство за хумор. Трудното при такива хора е в това, че те смесват онова, в което вярват, с онова, в което не вярват, но което е по-подходящо, за да направят впечатление. Не му с ясно само доколко я харесва, макар че тя се нахвърли донякъде така грубо върху него, както се нахвърля върху мръсните дрехи. Но това е. За нея то е все същото. За разлика от госпожа Спрингър, в действителност тя изобщо не го забелязва. Тя е против целия свят и спокоен от свободата, с която тя се надсмива, той може да каже, каквото иска.

Той направо защитава Дженис.

– Момичето е стеснително.

– Стеснително! Не беше много стеснителна да забременее, така че бедният Хари да трябваше да се ожени за нея, когато още едва можеше да си оправи ризата.

– Той е пълнолетен, както казвате.

– Е, да, години. Някои умират млади; други се раждат стари.

Все епиграми. А, тя е забавна! Екълс се изсмива гласно. Тя не дава вид, че го с чула, и се обръща към прането сериозна и ядосана.

– Почти толкова стеснителна, колкото змията – продължава тя. – Това момиче! Тези малки женички са цяла отрова. Мига наляво и надясно със своите плахи очи и печели симпатиите на всички. Е, няма да спечели моята. Нека я оплакват мъжете. Ако слушате какво казва свекърът ѝ, тя е най-голямата мъченица след Жана д'Арк.

Той отново се смее; а не е ли?

– И какво трябва да направи Хари според господин Енгстръм?

– Да допълзи обратно. Какво друго? И той ще го направи, бедното момче. Той е точно като баща си, винаги отдолу. Меко сърце. Затова, предполагам, мъжете управляват света. У тях сърцето е всичко.

– Това е съвсем необикновено схващане.

– Така ли? Че нали точно това разправяте в църквата. Мъжете са само сърце, а жените – само тяло. Не зная у кого смятат, че трябва да е умът. Господи, досещам се.

Той се усмихва, като се пита дали лутеранската църква внушава на всеки такива идеи. Самият Лутер с бил нещо подобно, може би е преувеличавал полуистини в някакво забавно възмущение. Целият този парадоксален удар на черното протестантство вероятно започва оттук. Дълбока принципна безнадеждност в такъв ум! Арогантност в придаване особено значение на отделни думи. Може би доста е забравил теологията. Струва му се, че трябва да се срещне с пастора на Енгстръм.

Госпожа Енгстръм вдига един изпуснат конец:

– Например моята дъщеря Мириам е стара като хълмовете и винаги е била такава. Никога не съм се страхувала за нея. Спомням си много отдавна, в неделите, когато излизаме да се разходим до кариерата, Харолд толкова много се страхуваше – той нямаше повече от дванайсет години, толкова се боеше, че ще падне в пропастта. А тя не се боеше, бях сигурна в това. Наблюдавайте я! Тя няма да се омъжи от съжаление, както бедният Хари, та целият свят след това да се нахвърли върху него затуй, че иска да се махне.

– Аз не мисля, че светът се е нахвърлил върху него.

Майката на момичето и аз просто обсъждахме нещо, което изглеждаше съвсем друго.

– Не мислете за това. Тя няма да спечели моите симпатии. Има всекиго на своя страна, като се започне от Айзенхауер. Те приказват за него навсякъде. Вие приказвате за него навсякъде. А има и друго...