Джон Ъпдайк - Заеко, бягай

– Какво става с тебе?

Той е все още облечен, дори с връзка. Докато оправя панталона си върху един стол, така че да не се развалят ръбовете му, тя се мушва под завивките. Тъй както е по бельо, той застава над нея и пита:

Рут изважда дясната си ръка изпод завивките и той внимателно измъква дебелия месингов пръстен – доста добра имитация – от възлестите ѝ пръсти. Когато отпуска ръката си, тя леко докосва издутата предна част на жокейските гащета.

Той я поглежда, размисляйки. Завивката стига до гърлото ѝ и бледата ръка, която лежи върху покривката на леглото, има извивката на змия.

– Няма нищо друго, така ли?

– Само кожата ми остана. Хайде, влизай!

– Желаеш ли ме?

– Не си въобразявай! Искам това да свърши.

– Целият слой от грима ти е още по лицето!

– Боже мой, обиждаш!

– Просто те обичам прекалено много. Къде има кърпа!

– Не искам да си мия проклетото лице.

Той отива в банята, светва лампата, намира една кърпа за лице и я слага под крана за топлата вода. Извива я и угасява лампата. Когато се връща в стаята, Рут се смее в леглто. Той пита:

– Какво смешно има?

– В това дяволско бельо ти наистина приличаш на Заек. Мислех, че само децата носят тия ластични гащета.

Той поглежда към своята тениска и плътно прилепналите гащета, доволен и още по-възбуден. В нейната уста той чувства прякора си като физическо докосване. Тя го гледа като чудак. Когато допира грубата кърпа до лицето ѝ, то се изопва и гърчи, съпротивлявайки се, както лицето на Нелсън, но той се справя с придобитата си опитност на баща като избърсва челото ѝ, стисва ноздрите ѝ, изтрива страните ѝ и накрая, когато цялото ѝ тяло се извива в знак на протест, избърсва устните ѝ, като пресича и заглушава думите ѝ. Когато накрая позволява ръцете ѝ да надвият и вдига кърпата, тя го гледа учудено, без да каже нищо, и затваря очи. Така отпуснато, влажното ѝ лице не е хубаво; дебелите устни, от които е избърсано повечето от червилото, са бледият обръч на един отпуснат кош. Той стои и притиска кърпата до нейното лице като човек, който плаче. След това я захвърля към банята, смъква бельото си, подскача и бърза да се скрие в леглото . Дългото тъмно пространство между чаршафите ги поглъща.

Той прави любов с Рут така, както правеше с жена си.

След като се ожениха и нервите ѝ загрубяха, Дженис се нуждаеше от предразполагане; той започваше да масажира гърба ѝ, а Рут се подчинява предпазливо, когато ѝ казва да легне по корем. За да придаде повече сила на ръцете си, Заека сяда върху бутовете ѝ. Съсредоточава силата си най-вече върху гащите и дланите си, като разтрива широките мускули и изпъкналите кости около гръбначния стълб. Тя охка и мести главата си по възглавницата.

– Трябва да работиш в турска баня – забелязва тя.

Той минава към врата и движи пръстите си около гърлото, където, кръвоносните съдове се огъват като тръстики, и масажира раменете ѝ с възглавничките на палците си, като с пръстите си докосва гладката горна част на притиснатите ѝ в леглото гърди. Връща се отново към гърба ѝ, докато го заболяват китките, а сетне се отпуска уморен до своята русалка, като че ли да заспи под шепота на морето. После издърпва завивките над тях до средата на лицата им.

Дженис се стесняваше от погледа му, а Рут се възбужда от тъмнината. Затворените му клепачи потрепват, въпреки че тя се извива неспокойно до него. Ръката ѝ го търси и го стисва така силно, че дори тъй както е замижал, той чувства, че мястото там е станало аленочервено. От очите му изскачат искри, когато тя със свободната си ръка също като лост разтваря челюстта му и притегля главата му до своите тежки гърди. Чудесни, полюляващи се балони, тежки: между тях парфюм. Вкус на солено и кисело се размесва със собствената му слюнка. Тя се обръща по гръб, стиска го пак така силно, до счупване, вие се. Хладна нова кожа. Тя не може да се владее повече и впива алчно другата си ръка в лицето му, покрито с хладен прашец, който се топи. Той отваря очи, търсейки я, и вижда лицето ѝ – нежна маска, втренчена спокойно, с желание в него, и пак затваря очи, за да я почувства отново. Ръката му, обгърнала тялото ѝ, открива един разскубан пашкул, една разтворена дипла, безформена и проста. И двамата се отпускат. Той иска това да продължи дълго, много дълго, да не свършва. Те потъват един в друг, но той изпитва неудовлетвореност; въпреки че телата им се извиват и притискат, те остават отделна плът; той не може да не признае, че в това търсене тя беше твърде много негов другар, но навсякъде срещат стена. Тялото няма глас, за запее своя песен. Неудовлетвореността му се изостря; тя сякаш влива в кръвта му и под клепачите му солен мирис, една задушаваща напрегнатост, чувството, че тя е малка, докато тялото ѝ навсякъде бърза към ръцете му; дишането ѝ, скърцането на пружината, случайните плесници и болката от като че ли изтръгнатия му език – всичко това има своя цвят. В отпуснатостта си той усеща побутване с лакът.