Джон Ъпдайк - Заеко, бягай

Той прави пауза, за да си поеме дъх, и през това вре спира погледа си на всеки от тях, за да им затвори устата.

– Младеж, обогатил сърцето си под грижите на един истински треньор – заключава той, – никога не може да прегърне поражение в големия мач на живота в най-дълбокия смисъл на тази дума.

Уверен, че ги е убедил, той притегля чашата си, в която има само парчета лед. Докато я обръща, те се стичат надолу и се удрят в устните му. Рут извръща глава към Заека и сякаш за да смени темата, пита спокойно:

– Какво работите?

Той се усмихва.

– Всъщност вече не съм сигурен дали ще работя повече. Тази сутрин трябваше да бъда на работа. Как да ви кажа, трудно е да се опише... демонстрирам нещо, което се нарича машинка за автоматично белене, производство на Меджи пийл.

– И аз съм сигурен, че го прави добре – казва Тотеро. – Уверен съм, че когато управителният съвет на Меджи пийл корпорейшън провежда своето годишно събрание и се пита: "Кой е допринесъл най-много за нашата кауза сред американския народ?", името на Хари Енгстръм – Заека навярно е на първо място в списъка.

– А вие какво работите? – пита на свой ред Заека.

– Нищо – отвръща Рут, – нищо.

И клепачите ѝ спускат мазна синкава завеса, докато пие на малки глътки своето дайкири. Брадичката ѝ поема нещо от светлината на зеленикавата течност. Китайските ястия пристигат. Устата на Заека се изпълва със слюнка. Наистина, откак се е върнал от Тексас, той не е вкусвал китайско ядене. Заека обича китайската кухня, която няма отвратителните доказателства за убити животни: кървавото парче от говежди бут или мускулестия гръбнак на някоя кокошка. Тези призраци бяха накълцани, унищожени и безболезнено размесени в различни форми с неодушевени зеленчуци, сочни зелени пелмени, които възбуждаха апетита му. Подсладени. Залени със сладък сос, сипан върху купчинката ориз, приличаща на гърда, вдигаща топла пара. Всеки има в чинията си по една голяма топла гърда. Маргърит бърза да разбърка своята с желирания сос на пелмените си.

Всички ядат с удоволствие. Лицата им получават цвят и сила от овалните чинии с печено свинско, подсладен грах, пилешко, силно подсладен сос, скариди, варени кестени и кой знае още какво.

Pазговорът става по-задушевен.

– Той беше страшен – казва Заека за Тотеро. – Най-големият треньор в областта. Без него аз щях да бъда нищо.

– Не, Хари, не. Ти направи за мене повече, отколкото аз за теб. Момичета, още в първия мач, в който той игра, постигна двайсет точки.

– Двайсет и три – поправя го Хари.

– Двайсет и три точки! Помислете само. – Момичетата продължават да се хранят. – Хари, спомни си щатския турнир и Харисбърг. Денистаун и техният малък реализатор.

– Той беше дребосък – казва Хари на Рут. – Около пет фута и грозен като маймуна. А също и много нечестен играч.

– Ах, но си знаеше работата – казва Тотеро. – Знаеше си работата. Надигра ни, докато Хари не се разяри.

– Изведнъж кошът започна да ми се струва голям като кладенец. Всяка топка, която хвърлях, падаше вътре. Тогава този дребосък започна да ме спъва. И

– Да, така беше – добавя Тотеро. – Бях забравил.

– Той ме спъва и аз полетявам – бам – срещу таблото! Ако стените не бяха тапицирани, щях да се убия.

– Какво стана после, Хари? Смля ли го? Забравил съм цялата тази история.

Устата на Тотеро е пълна с храна и жаждата му за отмъщение прави неприятно впечатление.

– Защо? Не... – казва бавно Заека. – Аз никога не фаулиpax. Съдията го видя – това беше петото му нарушение – и го извади от игра. Тогава ние ги натиснахме.

Нещо угасва в изражението на Тотеро. Лицето му помръква.

– Вярно е, ти никога не правеше нарушения. Хари винаги е бил идеалист.

Заека свива рамене:

– Не трябваше да правя фалове.

– Друго, което също беше странно у Хари – разказва Тотеро на двете момичета, – е, че той никога не се е контузвал!

– А, веднъж си разтегнах китката – поправя го Заека. – Това, за което говорихте, точно то ми помагаше в действителност.

– А какво се случи после на турнира? Боя се, че съм забравил всичко.

– После? А... Пеноак, мисля. Нищо не се случи. Те ни биха.

– Те ли спечелиха? Не ги ли бихме ние?

– О,по дяволите, не. Те бяха добри. Имаха петима много добри играчи. А какво имахме ние? Фактически само аз.

– Е, и Харисън, който беше в отлична форма, но след оная контузия от някакъв футболен мач вече не можеше да играе както по рано.

– Рони Харисън ли? – пита Рут.

Заека е изненадан.