Алегзандър Смит - Пълният бюфет на живота

Поправката бе отнела по-малко време, отколкото той предполагаше първоначално, и сега, много по-рано от времето за сутрешната почивка, господин Дж. Л. Б. Матекони вече бършеше с кърпа волана и седалката на шофьора, за да е готова колата, когато собственикът дойде да я вземе от сервиза. Той винаги гледаше колите да се връщат на клиентите чисти след поправката, нещо, което се опитваше да набие и в главите на чираците си, но безрезултатно.

— Как ще се почувствате, ако след поправката си получите колата навсякъде с мазни черни следи от пръсти? — питаше ги той — Много ли ще ви хареса?

— Изобщо няма да им обърна внимание — каза единият. — Хич не ми пука от някакви следи от пръсти. Щом колата върви бързо, значи всичко е наред.

Господин Дж. Л. Б. Матекони не вярваше на ушите си.

— Искаш да кажеш, че единственото важно нещо за тебе е скоростта? Така ли мислиш наистина?

Чиракът го изгледа тъпо, преди да отговори.

— Разбира се. Щом една кола е бърза, значи е добра. Мощен двигател. Това всеки ще ти го каже, шефе.

Господин Дж. Л. Б. Матекони отчаяно поклати глава. Колко пъти беше обяснявал, че е важно моторът да е надежден, скоростната кутия да е здрава и издръжлива! Колко пъти е изброявал пред тези младежи предимствата на икономичния двигател, особено на един добър дизелов двигател, който ти служи години наред и почти не ти създава проблеми. Дизеловите коли обикновено не са най-бързите, но това не е важно. Те са добри коли. Но явно чираците не възприемаха нищо. Той въздъхна.

— Напразно си губя времето — промърмори той. — Губя си времето.

Чиракът се усмихна.

— Губиш си времето ли, шефе? Какво си правил? Да не си ходил да танцуваш? Да не сте танцували с маа Рамотсве в някой клуб? Ха!

Господин Дж. Л. Б. Матекони щеше да каже: „Мъчех са да науча чакал да танцува“, но си премълча. Всъщност къде ли беше чувал този израз? Беше му познат и изведнъж си спомни, че той самият го употреби, когато обясняваше на маа Рамотсве що за хора са „Фърст клас моторс“. Тази мисъл напълно прогони чираците от главата му. Той имаше много важна задача. Сега си спомни, че му предстои да се занимае с колата на месаря, която тази сутрин щеше да пристигне в сервиза му. Тази мисъл го накара да се стресне. Щеше да поправи колата временно, докато успее да намери оригинални части, но не беше само това. Беше обещал да отиде при управителя на „Фърст клас моторс“ и да се разправя с него, да му каже, че измамите им са излезли на бял свят. Хич не му се щеше да го прави, като знаеше с какъв човек ще си има работа. Може би дори предпочиташе да скочи с парашут, вместо да се сблъска с човек с репутацията на управителя на „Фърст клас моторс“.

— Неспокоен си, нещо, шефе. Какво е станало?

Господин Дж. Л. Б. Матекони въздъхна.

— Имам неприятна задача. Трябва да отида да говоря с едни калпави монтьори заради калпавата им работа. Затова се тревожа.

— Кои са тия калпави монтьори? — попита чиракът.

— Ония хора от „Фърст клас моторс“ — отвърна господин Дж. Л. Б. Матекони. — Собственикът и работниците. Всичките са един дол дренки.

Чиракът подсвирна.

— Да, те са много лоши, знам. Виждал съм ги. Те нищо не разбират от коли. Нямат нищо общо с тебе, господин Дж. Л. Б. Матекони, който си абсолютен специалист по колите.

Такъв комплимент от чирака никой не очакваше и независимо от цялата си скромност, господин Дж. Л. Б. Матекони се почувства много трогнат от подобно признание.

— Е, не съм най-великият монтьор — каза той спокойно. — Просто внимавам, това е всичко и на това се опитвам да ви науча и вас. Искам да сте внимателни монтьори. Много ще съм щастлив, ако успея.

Ще станем — каза чиракът. — Ще се постараем да станем точно като тебе. Искаме хората един ден, като ни видят как работим, да кажат, ето, те са ученици на господин Дж. Л. Б. Матекони.

Господин Дж. Л. Б. Матекони се усмихна.

— Някои неща, които правите, може би… — започна той, но чиракът го прекъсна.

— Виж — каза той, — баща ми почина. Почина, когато бях още малък, ей толкова малък. А нямах и някакви свестни чичовци, вуйчовци — така че за мен ти си като баща, раа. Така мисля за тебе, ти си ми като баща.

Господин Дж. Л. Б. Матекони замълча. Никога не му беше лесно да показва чувствата си, нещо съвсем нормално за човек с неговата професия, и сега се смути. Искаше му се да каже на младия човек: „Това, което казваш, ме прави горд и в същото време ме натъжава“, но не можеше да намери точните думи. Можеше просто да сложи ръка на рамото на чирака и да я подържи там, без да приказва, за да покаже, че разбира много добре.