Алегзандър Смит - Пълният бюфет на живота

Маа Рамотсве се изненада, че я познават, но после бързо получи обяснение.

— Твоята кола я знаят всички — каза маа Сееоняна. — Роуз ми е казвала, а и ти караш много из града, виждала съм те. Дори сам си казвала: „Искам да се запозная с тази госпожа“, но никога не съм вярвала, че това ще стане. Много съм щастлива, че си моя гостенка, маа.

— И аз съм чувала за тебе, маа — каза маа Рамотсве. — Роуз много те хвали. И много се гордееше, че работиш в стола на училището.

Маа Сееоняна се разсмя.

— Когато работех там, хранех по четиристотин деца всеки ден — каза тя. — Сега храня само две момченца, много по-лесно е.

— Жените цял живот само това правим — каза маа Рамотсве. — Сега и аз храня трима души. Имам годеник и две осиновени дечица, от сиропиталището. Трябва да готвя много манджи. Господ явно за това ни е създал — да готвим и да чистим двора. Понякога ми се вижда много нечестно и ми се ще да се променят нещата.

Маа Сееоняна се съгласи, но щом си помисли за последиците, се намръщи.

— Работата е там, че мъжете никога няма да се справят като нас — каза тя. — Повечето въобще не могат да готвят. Много ги мързи. По-скоро гладни ще стоят, отколкото да си сготвят. Това ни е на нас жените най-тежкият товар. Ако се захванем с нещо друго, мъжете ще умрат от глад. Там е работата, я.

— Можем да ги свикнем — каза маа Рамотсве. — Мъжете могат да свикнат с много работи.

— Но и за това си трябва мъж — каза маа Сееоняна. — Повечето като видят, че почваш да ги възпитаваш и изчезват. Трима мъже съм имала и тримата избягаха. Много съм била приказвала, мира не съм им давала. Обаче това не е вярно.

Маа Рамотсве цъкна с език в знак на съчувствие.

— Не, маа, не може да бъде вярно. Но по някой път явно на мъжете не им се слуша като им говориш. Те си мислят, че вече всичко са чули.

Маа Сееоняна въздъхна.

— Големи глупаци.

— Да — съгласи се маа Рамотсве. Някои мъже са глупави, помисли си тя, но далеч не всичките. Освен това има и доста глупави жени, като се замисли човек.

— Дори учителите — каза маа Сееоняна. — Дори учителите може понякога да са глупави.

Маа Рамотсве я стрелна с поглед.

— Ти сигурно познаваш много учители, маа? — каза тя. — Когато си работила в стола на училището, сигурно си познавала всички учители.

— О, да — каза маа Сееоняна. — Познавах много учители. Виждах ги как идват като млади учители, после как получават степен и стават старши учители, всичко това ми е минало пред очите. И лоши учители съм виждала, освен това.

Маа Рамотсве се направи на изненадана.

— Лоши учители ли, маа? Че как така?

— О, има и лоши — потвърди маа Сееоняна. — И на мен не ми се вярваше, че е възможно, но си е така. И учителите са хора като всички други, има ги всякакви.

Маа Рамотсве сведе очи и се загледа в пода.

— Кои бяха тези, лошите учители — попита тя. — И какво им беше лошото?

Маа Сееоняна поклати глава.

— Ами те едни идват, други си отиват, човек не може да им запомни имената на всичките. Обаче си спомням един, дето постъпи на работа и след шест месеца го арестува полицията. Казаха, че е направил нещо много лошо, но не казаха какво.

Маа Рамотсве поклати глава.

— Трябва да е било много лошо, наистина. — Тя помълча, а после добави: — Добрите учители сигурно много са се срамували от него. Например добрите учители като господин Боболого? Той е добър учител, нали?

Най-неочаквано маа Сееоняна избухна в смях.

— А, онзи ли? Да, маа. Той е много добър, да.

Маа Рамотсве чакаше да чуе още за него, но маа Сееоняна просто се усмихваше, сякаш си спомни нещо лично свое, което много я развесели. Трябваше да изкопчи какво беше то, без да дава вид на много заинтересувана.

— О, значи той е женкар, така ли? Трябваше да предположа. Напоследък толкова мъже станаха женкари, че се чудя как са останали въобще порядъчни съпрузи.

Това предизвика нов пристъп на веселие у маа Сееоняна, която се заля в такъв смях, че очите и се насълзиха и ги тя избърса с ръкава на блузата си.

— Женкар ли, маа? Да, сигурно можем да го наречем и така. Женкар! Да, господин Боболого много ще се зарадва, ако чуе как го наричаме, маа.

Маа Рамотсве за миг се ядоса на маа Сееоняна. Не беше любезно според нея да се правят намеци в разговора, намеци, които събеседникът ти не може да разбере. Нямаше нищо по-изнервящо от това, да се опитваш да разбереш какво ти казва някой, докато той увърта нещата, било от фалшив свян, било за да те обърка още повече. Ако маа Сееоняна иска да каже нещо за господин Боболого, тогава защо не го казва направо, вместо да намеква за неща, които са известни само на нея.