Алегзандър Смит - Пълният бюфет на живота

Маа Рамотсве се престори на заинтересувана.

— Ами ако някое много красиво момиче с много пари вземе, че го хареса? Тогава какво? Той със сигурност няма да откаже да се ожени за някое такова момиче и да кара голяма кола. Може би дори някоя кола германска марка, вие нали много ги харесвате? Тогава?

Чиракът се изсмя.

— О, за такова момиче бих се оженил на секундата. Но такива момичета не обръщат внимание на момчета като нас. Ние сме само едни чираци монтьори. А онези момичета си търсят момчета от богати семейства или такива, които имат много добра работа. Такива хора. А ние ходим с обикновени момичета.

Маа Рамотсве цъкна с език.

— О, колко жалко. Много е тъжно, че не знаете как да привличате по-шикозни момичета. Това е много жалко. — Тя направи кратка пауза. — Аз мога да ти кажа как, разбира се.

Чиракът я погледна с недоверие.

— Ти ли, маа? Ти можеш да ми кажеш как такива момичета ще ми обърнат внимание?

— Разбира се, че мога — каза маа Рамотсве. — Аз съм жена, ако не си забелязал. И съм била и момиче. Знам как разсъждават момичетата. Сега, само защото съм малко по-възрастна и не тичам да гоня момчета, това не означава, че съм забравила как разсъждават момичетата.

Чиракът повдигна вежди.

— Кажи ми тогава. Кажи ми тази тайна.

Маа Рамотсве замълча. Това, каза си тя, е най-трудната част от всичко.

Трябваше да е сигурна, че чиракът ще приеме абсолютно насериозно онова, което тя възнамеряваше да му каже, тоест не биваше да бърза, докато говори.

— Не знам дали трябва да ти кажа — каза тя. — Не мога просто така да казвам на всекиго. Бих го казала само на човек, който ще бъде мил към красивите момичета. Това че са красиви и шик, не значи, че нямат чувства. Може би трябва да поизчакаме няколко години, преди да ти кажа.

Усмивката на чирака изчезна и той сви вежди.

— Много мил ще бъда към такова момиче, маа. Бъди сигурна, можеш да ми вярваш.

Маа Рамотсве се съсредоточи в пътя. Пред тях имаше един възрастен човек с колело. Носеше смачкана шапка, а отзад на багажника му имаше завързана една червена кокошка. Тя забави и му остави много място.

— Тази кокошка пътува за последен път — каза тя. — Носи я на някой, който ще си я сготви.

Чиракът погледна към колелото.

— Това е съдбата на всички кокошки. Те са за това.

— Те може би не са на това мнение. Чиракът се засмя.

— Ама те не могат да мислят. Те нямат мозък. Главичките им са много малки. В пилето няма никакъв мозък.

— Тогава какво има в главата му?

— Ами кръв и малко месо — каза чиракът. — Нали съм виждал. Мозък няма.

Маа Рамотсве кимна.

— О — каза тя. Нямаше никакъв смисъл човек да спори с тия момчета за подобни неща. Те обикновено непоклатимо вярваха в своята правота, дори и да нямаха никакво основание за подобна увереност.

— Но какво е онова нещо, което щеше да ми кажеш за момичетата? — настояваше чиракът. — Можеш да ми кажеш, маа. Аз мога да си говоря всякакви неща за момичетата, но с тях съм много добър. Питай господин Дж. Л. Б. Матекони. Той е виждал колко мило се отнасям с тях.

Приближаваха вече „Тлоквенг роуд“ и маа Рамотсве си каза, че настъпил моментът. Беше събудила любопитството на чирака и той сега я слушаше с пълно внимание.

— Добре тогава — поде тя. — Ще ти кажа един много изпитан метод за привличането на такива момичета. Трябва да станеш известен. Ако станеш известен, ако пишат за теб по вестниците, тогава тези момичета няма да могат да ти устоят. Огледай се и виж какви мъже се движат с подобни момичета. Мъже, за които се пише по вестниците. Те винаги са с най-лъскавите момичета.

Чиракът видимо се отчая.

— Това не е добра новина за мене — каза той. — Никога няма да стана известен. Никога няма да пишат по вестниците за мен.

— А защо не? — попита маа Рамотсве. — Защо се предаваш, преди да си опитал?

— Защото никой няма да пише за мен по вестниците — отвърна чиракът. — Аз съм напълно неизвестен. И никога няма да стана известен.

— Но виж господин Дж. Л. Б. Матекони — каза маа Рамотсве. — Нали виждаш, вестниците писаха за него. Сега вече е известен.

— Това е съвсем друго — възрази чиракът. — Вестниците пишат за него, защото той ще скача с парашут.

— Но ти също можеш да скочиш — каза маа Рамотсве така, сякаш идеята току-що й бе хрумнала. — Ако скочиш с парашут, всички вестници ще пишат за тебе, ще станеш известен, красивите момичета ще научат кой си. Няма да можеш да се отървеш от тях. Нали знам колко им трябва на момичетата.