Дейвид Мичъл - Облакът атлас

Шефът на Агенцията за опазване на околната среда се тресе от смях на собствената си поанта. Грималди се изсмива през зъби.

— Убиец, Том, направо убиец.

Луиса Рей играе ролята на кротка лекомислена репортерка, за да убеди Фей Ли, че не представлява заплаха. Само тогава има вероятност да получи достатъчно свобода и да открие съмишлениците на Сиксмит. Джо Нейпиър, шеф на сигурността, напомня на Луиса за баща й — тих, трезвомислещ, на същата възраст и със същата плешивина. Един-два пъти по време на тържествената вечеря от десет блюда тя забелязва, че той я гледа: не похотливо, а замислено.

— Фей, никога ли не ти случва да се чувстваш като пленница на остров Суонеке?

— На Суонеке? Тук е рай! — въодушевено възкликва служителката. — Буенас Йербас е само на час път, Ел Ей е надолу по брега, семейството ми е в Сан Франциско, идеално. Дотирани магазини и комунални услуги, безплатна поликлиника, чист въздух, нулева престъпност, изгледи към океана. Даже мъжете — тя поверително понижава тон — са минали предварителен медицински преглед, всъщност аз имам достъп до личните им досиета, така мога да се уверя, че не излизам с някоя пълна откачалка. Като стана дума за това — Айзък, Айзък! Мобилизиран си — Фей Ли дръпва за лакътя Айзък Сакс. — Сигурно си спомняш, че онзи ден се сблъска с Луиса Рей?

— Аз съм щастливо мобилизиран. Здравей отново, Луиса.

Луиса долавя тревожност в ръкостискането му.

— Госпожица Рей е дошла — казва Фей Ли — да пише статия по антропология на жителите на Суонеке.

— Така ли? Ние сме скучно племе. Надявам се да успееш да запълниш нужния обем от думи.

Фей Ли пуска в ход сияйната си усмивка.

— Убедена съм, че Айзък ще намери малко време да отговори на всичките ти въпроси, Луиса, нали, Айзък?

— Аз съм най-скучният измежду скучните.

— Не му вярвай, Луиса — предупреждава я Фей Ли. — Това е само част от стратегията му. След като свалиш гарда, той атакува.

Набеденият за донжуан Айзък се поклаща на пети и с неловка усмивка гледа в краката си.

— Трагичният недостатък на Айзък Сакс — самоанализира се той два часа по-късно, седнал до еркерния прозорец срещу Луиса Рей — е следният. Твърде страхлив, за да бъде воин, но недостатъчно страхлив, за да легне и да се търкулне по гръб като добро куче.

Думите му са хлъзгави като копитата на Бамби на леда. На масата стои почти празна бутилка вино. Барът е пуст. Сакс не помни кога за последно е бил толкова пиян или толкова напрегнат и отпуснат едновременно: отпуснат, защото интелигентна млада жена се радва на компанията му; напрегнат, защото е готов да спука цирея на съвестта си. Той с учудване и ирония установява, че е привлечен от Луиса Рей, и горчиво съжалява, че се срещат при тези обстоятелства. Границата между жената и репортера постоянно се размива.

— Хайде да сменим темата — предлага Сакс. — Колата ти, твоят — той имитира холивудски немски акцент — фолксваген… Как се казва?

— Откъде знаеш, че колата ми има име?

— Всички собственици на „Фолксваген Бийтъл“ кръщават колите си. Моля те, само не ми казвай, че името й е Джон, Пол, Джордж или Ринго.

„Боже, Луиса Рей, колко си хубава.“

Луиса отвръща:

— Ще ми се смееш.

— Не.

— Да.

— Аз, Айзък Каспар Сакс, тържествено обещавам да не се смея.

— С това второ име „Каспар“ по-добре недей. Казва се Гарсия.

И двамата се кикотят безшумно, докато накрая избухват в звучен смях. „Може би и тя ме харесва, може би не седи с мен само заради работата.“

Луиса ловко овладява смеха си.

— Толкова ли струват обещанията ти?

Сакс прави физиономия на разкаяние и избърсва очите си.

— Обикновено струват повече. Не знам защо ми е толкова смешно, все пак „Гарсия“… — той избухва в кикот. — Не е чак такова смешно име. Някога излизах с едно момиче, което беше кръстило колата си Росинант, за бога.

— Един бивш приятел, откачен битник от Бъркли, я кръсти така. На Джери Гарсия, сещаш се, от „Грейтфул Дед“. Заряза я пред общежитието ми, когато двигателят започна да бълва дим изпод капака, горе-долу по същото време заряза и мен заради една мажоретка. Сладникаво, но е самата истина.

— Как не си ударила клечка кибрит на фолксвагена?

— Гарсия не е виновен, че бившият му собственик е лъжлив производител на сперма.

— Този тип трябва да е бил луд — Сакс не е имал намерение да казва това, но не се срамува, че го е направил.

Луиса Рей кимва в знак на благосклонна признателност.