Дейвид Мичъл - Облакът атлас

Алберто Грималди прави озадачена физиономия.

— Г-н Грималди — намесва се Смоук, — струва ми се, че Фей е прекалено тактична, за да изплюе камъчето: онази Рей може би си въобразява, че ние сме очистили д-р Сиксмит.

— „Очистили“? Мили Боже. Наистина? Джо? Какво мислиш?

Нейпиър разперва ръце.

— Фей може и да е права, г-н Грималди. Знае се, че „Далекоглед“ не боравят само с доказани факти.

— Имаме ли инструменти за въздействие върху списанието? — пита Грималди.

Нейпиър клати глава.

— Аз ще се заема с това.

— Тя се обади — продължава Ли — да пита дали може да интервюира някои от нашите хора за статия, отразяваща всекидневието на един учен. Поканих я да отседне в хотела за банкета довечера и й обещах да я запозная с няколко души този уикенд. Всъщност — тя поглежда часовника си — трябва да я посрещна там след един час.

— Аз й разреших, г-н Грималди — казва Нейпиър. — По-добре да души под носа ни, така можем да я наблюдаваме.

— Прав си, Джо. Напълно си прав. Разбери доколко представлява заплаха за нас. И същевременно опровергай всички нездрави подозрения относно горкия Руфъс — присъстващите се усмихват сдържано. — Е, Фей, Джо, приключихме за днес, благодаря ви за отделеното време. Бил, две думи за работите ни в Торонто.

Президентът и неговото момче за всичко остават сами.

— Нашият приятел — започва Грималди — Лойд Хукс ме притеснява.

Бил Смоук обмисля думите му.

— Нещо по-конкретно?

— Толкова е доволен, сякаш държи четири аса. Не ми харесва тази работа. Дръж го под око.

Бил Смоук килва глава на една страна.

— И е добре да подготвиш някой нещастен случай за Луиса Рей. Ти свърши отлична работа на летището, но Сиксмит беше известен чужд гражданин и не бива да допускаме тази жена да разпространява слухове, че е бил убит — Грималди кимва след Нейпиър и Ли. — Тези двамата подозират ли нещо за Сиксмит?

— Ли изобщо не се замисля. Тя е пиар и толкова. Нейпиър не гледа. Има слепи хора, г-н Грималди, има нарочно ослепели, а има и такива, които скоро ще се пенсионират.

Айзък Сакс седи приведен на еркерния прозорец на бара в хотел „Суонеке“ и гледа яхтите в меланхоличната жълтеникава вечер. На масата стои недокосната бира. Мислите на учения се лутат между смъртта на Руфъс Сиксмит, страха, че някой може да намери скрития екземпляр на доклада на Сиксмит, и предупреждението на Нейпиър за дискретност. „Там е работата, д-р Сакс, че вашите идеи са собственост на корпорация «Сийборд». Нали не искате да изиграете човек като г-н Грималди?“ Тромаво, но ефикасно.

Сакс се мъчи да си спомни как се е чувствал, преди да се появи тази топка в стомаха му. Той жадува да се върне в лабораторията си в Кънектикът, където светът се състои от математика, енергия и разделителни каскади и той е неговият изследовател. Няма работа в този политически порядък на величини, където погрешно адресираната лоялност може да завърши с пръснат череп в хотелска стая. „Ще унищожиш този доклад, Сакс, страница по страница.“

После в главата му изникват мисли за натрупване на водород, експлозия, препълнени болници, първи жертви на радиационно облъчване. Официално разследване. Изкупителни жертви. Сакс удря един в друг юмруци. Дотук предателството му към „Сийборд“ е само мислено, не действително. „Ще се осмеля ли да прекрача тази граница?“ Той разтърква очи. Управителят на хотела води тълпа от аранжори на цветя към банкетната зала. Една жена слиза с бавна крачка във фоайето, оглежда се за някого, който още не е дошъл, и се отправя към оживения бар. Сакс възхитен оглежда добре подбрания й костюм от велур, стройната й фигура, дискретните й перли. Барманът й налива чаша бяло вино и подхвърля шега, която тя удостоява с кимане, но не и с усмивка. Обръща се с гръб към бара и Сакс разпознава в нея жената, която преди пет дни погрешно е взел за Мегън Сиксмит: топката страх в стомаха му рязко се свива, той бързо извръща лице и излиза навън, като минава през верандата.

Луиса отива до еркерния прозорец. На масата стои непокътната бира, но собственикът й никъде не се вижда, затова тя сяда на затопления стол. Това е най-хубавото място в заведението. Луиса гледа яхтите в меланхоличната жълтеникава вечер.

Погледът на Алберто Грималди блуждае из осветената от свещи банкетна зала. От всички страни долитат изречения, които повече се произнасят, отколкото се изслушват. Речта му е изтръгнала от публиката повече и по-дълъг смях, отколкото тази на Лойд Хукс, който сега седи и трезво разговаря с вицепрезидента на Грималди Уилям Уайли. Какво ли обсъждат тези двамата така задълбочено? Грималди мислено си отмята да говори с Бил Смоук. Шефът на Агенцията за опазване на околната среда му разказва безкрайна история от ученическите години на Хенри Кисинджър, затова той захваща да държи реч за властта пред въображаема публика. „Власт. Какво разбираме под това? Способността да решиш съдбата на друг човек. Вие, мъже на науката, строителни предприемачи и законодатели на общественото мнение, знайте, че аз мога да излетя със самолета си от «Ла Гуардия» и преди да съм кацнал в Буенас Йербас, от вашата кариера да не е останало нищо. Големи играчи на Уолстрийт, държавници на изборни длъжности, съдии, за вас може да ми потрябва повече време, за да ви съборя от пиедесталите ви, но накрая падението ви ще бъде също толкова необратимо.“ Грималди поглежда шефа на Агенцията за опазване на околната среда, за да се увери, че отсъстващото му внимание не е голяма липса за неговия събеседник — не е. „И все пак как едни хора се сдобиват с власт над другите, докато преобладаващото мнозинство живее и умира като стадо подчинени? Отговорът е свещено триединство. Първо: даден от Бога чар. Второ: дисциплина за отглеждане на тази природна дарба до степен на зрялост, защото макар че човечеството е богато откъм дарби, само едно на десет хиляди семена дава плод — поради недостиг на дисциплина.“Грималди вижда как Фей Ли въвежда неблагонадеждната Луиса Рей в кръг от хора, сред които стои Спайро Агню. Репортерката е по-хубава на живо, отколкото на снимка. „Значи така е омаяла Сиксмит.“ Грималди улавя погледа на Бил Смоук. „Трето: воля за власт. Това е загадката, залегнала в основата на различните човешки съдби. Какво кара отделни хора да заграбват властта, докато мнозинството от сънародниците им я губят, опропастяват или отбягват? Пристрастяване? Забогатяване? Оцеляване? Естествен подбор? Аз смятам, че всичко това са претексти и резултати, не изначалната причина. Единственият отговор може да бъде: «Няма „защо“„. Такава е природата ни“. „Кой“ и „какво“ проникват по-надълбоко от „защо“.