Дейвид Мичъл - Облакът атлас

Луиса Рей се връща в редакцията на „Далекоглед“ по-малко от минута преди Дом Грелш да надвика разговорите в нюзрума:

— Госпожице Рей!

Джери Нъсбаум и Роланд Джейкс вдигат глави от бюрата си, поглеждат Луиса, споглеждат се и прошепват: „Ох!“. Луиса прибира писмата на Фробишър в едно чекмедже, заключва го и отива в кабинета на Грелш.

— Дом, извинявай, че не успях да дойда на оперативката, аз…

— Спести ми оправданията с женски проблеми. Затвори вратата.

— Нямам навика да се оправдавам.

— А имаш ли навика да идваш на оперативки? Плащат ти да го правиш.

— Освен това ми плащат да довеждам докрай разследванията си.

— Значи си ходила на местопрестъплението. Намери ли неопровержими доказателства, които ченгетата са пропуснали? Послание, написано с кръв на плочките — „Алберто Грималди го направи“?

— Неопровержимите доказателства не са неопровержими, ако не си превивал гръб, за да ги изкопаеш. Каза ми го един редактор на име Дом Грелш.

Грелш я стрелва с поглед.

— Попаднах на следа, Дом.

— Попаднала си на следа.

„Не мога да те убедя, не мога да те заблудя, мога само да събудя интереса ти.“

— Обадих се в участъка, където се разследва случаят със Сиксмит.

— Няма случай! Това е самоубийство! Ако не става дума за Мерилин Монро, историите за самоубийства не правят списанията продаваеми. Прекалено потискащи са.

— Изслушай ме. Защо Сиксмит си е купил самолетен билет, след като е възнамерявал по-късно същия ден да си пусне куршум в главата?

Грелш разперва ръце, за да покаже колко голямо е изумлението му от това, че изобщо води този разговор.

— Внезапно решение.

— Тогава защо ще има напечатано на машина предсмъртно писмо — без да има подръка печатна машина, — предварително написано и подготвено за внезапното решение?

— Не знам! Не ме интересува! Аз имам краен срок за пускане от печат до четвъртък вечерта, разправия с печатарите, предстояща стачка на разпространителите и Огилви държи над главата ми… забравих чий меч. Проведи спиритически сеанс и попитай Сиксмит лично! Сиксмит е бил учен. Учените са неуравновесени.

— С него заседнахме в асансьор и стояхме там деветдесет минути. Беше спокоен като сфинкс. „Неуравновесен“ не е дума, която приляга на такъв човек. Още нещо. Той се е застрелял — да допуснем, че е така — с най-безшумното оръжие, което се предлага на пазара. „Роучфорд“ 34. калибър, снабден с подходящ заглушител. Поръчва се само по каталог. Защо да си прави този труд?

— Така. Ченгетата са сбъркали, патологът е сбъркал, всички са сбъркали, с изключение на Луиса Рей, първокласна начинаеща репортерка, която със своята прозорливост стига до заключението, че световноизвестен научен авторитет е убит само защото е посочил няколко недостатъка в някакъв доклад, доклад, чието съществуване никой не признава. Прав ли съм?

— Наполовина. По-скоро някой е подтикнал ченгетата да стигнат до заключения, удобни за „Сийборд“.

— Естествено, енергийна компания подкупва органите на реда. Колко съм глупав.

— Ако се броят дъщерните им компании, „Сийборд“ е десетата по големина корпорация в страната. Стига да поиска, може да купи Аляска. Дай ми време до понеделник.

— Не! Имаш обзорни материали за седмицата и — да, кулинарната статия.

— Ако Боб Удуърд ти беше казал, че има подозрения, че президентът Никсън е наредил да извършат обир в офисите на политическия му съперник и сам се е записал как издава нареждането, щеше ли да кажеш: „Откажи се, Боб, драги, трябват ми осемстотин думи за салатните сосове“?

— Не ми разигравай ролята на възмутена феминистка.

— А ти не ми разигравай ролята на трийсетгодишен ветеран в бизнеса! Един Джери Нъсбаум в сградата ми стига.

— Ти се опитваш да напъхаш реална ситуация размер XL в предположение размер 8. Така са се провалили много добри журналисти. И не само журналисти.

— До понеделник! Ще намеря копие от доклада на Сиксмит.

— Обещанията, които не можеш да изпълниш, не са твърда валута.

— Освен да падна на колене и да те моля, нямам друга валута. Хайде. Дом Грелш не се отказва от добра разследваща журналистика само защото не му носи дивиденти на следващата сутрин. Татко ми е казвал, че в средата на шейсетте ти си бил кажи-речи най-дръзкият от всички работещи репортери.

Грелш се завърта на стола и поглежда към Трето авеню.

— Казвал ти е друг път.

— Казвал ми е, и още как! За онзи материал за финансирането на кампанията на Рос Зин през шейсет и четвърта. Извадил си завинаги от политиката един ужасно краен расист. Татко те наричаше упорит, твърдоглав и неуморен. Рос Зин ти е коствал доста нерви, пот и време. Сега аз ще се нервирам и ще се потя, от теб искам само малко време.