Дейвид Мичъл - Облакът атлас

— Кой е там?

„Никой. Никой не знае къде си.“ Въображението му го разиграва от седмици. Не спи достатъчно.

— Виж — казва Сиксмит сам на себе си, — след четирийсет и осем часа ще бъдеш в Кеймбридж на своя дъждовен, сигурен, малък остров. Ще имаш подръка средствата, съюзниците, контактите си и там ще можеш да планираш своята атака срещу „Сийборд“.

Бил Смоук вижда как Руфъс Сиксмит излиза от хотелската си стая, изчаква пет минути, после влиза. Сяда на ръба на ваната и разкършва китки на облечените си в ръкавици ръце. „Никоя дрога, никоя религия не ти дава такава тръпка, както умъртвяването на човек. За това обаче трябва мозък. Нямаш ли дисциплина и опит, скоро ще се намериш на електрическия стол.“ Убиецът напипва златния южноафрикански крюгерранд в джоба си. Тази монета го придружава на всички специални мисии. Смоук осъзнава, че робува на суеверие, но не възнамерява да си прави експерименти с талисман за късмет, за да докаже, че е прав. „Трагедия за любимите хора, едно голямо нищо за всички други, а за клиентите ми — решен проблем. Аз съм само инструмент на волята на клиента. Ако не съм аз, ще е следващият наемник в жълтите страници. Обвинявайте собственика, обвинявайте създателя, но не обвинявайте самото оръжие.“ Бил Смоук чува щракването на ключалката. „Дишай.“ Изгълтаните по-рано хапчета избистрят възприятията му до ужасяваща степен и когато Сиксмит влиза в спалнята, тананикайки си „Заминавам с реактивен самолет“, наемникът е готов да се закълне, че усеща пулса на жертвата, по-бавен от собствения му пулс. Смоук вижда целта си през открехнатата врата. Сиксмит се хвърля на леглото. Убиецът си представя движенията, които трябва да извърши: „Три стъпки навън, изстрел отстрани, в слепоочието, отблизо.“ Той изскача иззад вратата, Сиксмит издава гърлен звук и се опитва да стане, но заглушеният куршум вече пронизва черепа на учения и се забива в дюшека. Тялото на Руфъс Сиксмит пада назад така, сякаш е легнал да подремне след ядене.

Кръвта попива в жадното пухено одеяло.

В главата на Бил Смоук пулсира усещане за завършеност. „Вижте какво направих.“

Сряда сутрин е натежала от смог и побеляла от жега, също като предишните сто и следващите петдесет сутрини. Луиса Рей пие горчиво кафе в задимената прохлада на бар „Снежанка“ на ъгъла на Второ авеню и Шестнайсета улица, на две минути пеша от редакцията на „Далекоглед“, и чете за силно религиозен бивш морски, понастоящем ядрен инженер на име Джеймс Картър, който възнамерява да се кандидатира за номинацията на Демократическата партия. Трафикът по Шестнайсета улица се движи на изнервящи пресекулки. Тротоарите гъмжат от забързани хора и скейтбордисти.

— Нищо ли не искаш за закуска тази сутрин, Луиса? — пита Барт, готвачът.

— Само новини — отвръща редовната му клиентка.

Роланд Джейкс се препъва в прага на вратата и идва при нея.

— Ъъъ, мястото свободно ли е? Тази сутрин нищичко не съм хапнал. Шърл ме напусна. Отново.

— Оперативката е след петнайсет минути.

— Имаме сума ти време на разположение — Джейкс сяда и си поръчва яйца на очи. — Девета страница — казва на Луиса. — Долният десен ъгъл. Трябва да го погледнеш.

Луиса отгръща на девета страница и посяга към чашата си с кафе. Ръката й застива неподвижно.

САМОУБИЙСТВО НА УЧЕН В ХОТЕЛ НА МЕЖДУНАРОДНО ЛЕТИЩЕ „БУЕНАС ЙЕРБАС“

Видният британски учен д-р Руфъс Сиксмит е бил намерен мъртъв във вторник сутринта в стаята си в хотел „Бон Воаяж“ на международно летище „Буенас Йербас“, след като е посегнал на живота си. Д-р Сиксмит, бивш председател на Глобалната атомна комисия, в продължение на десет месеца е работил като консултант за корпорация „Сийборд“ в централите на енергийния гигант на остров Суонеке край Буенас Йербас. Известно е, че дълго е страдал от клинична депресия и в седмицата преди смъртта си е бил неоткриваем. Г-ца Фей Ли, говорител на „Сийборд“, каза: „Преждевременната кончина на д-р Сиксмит е трагедия за цялата международна научна общност. Ние в Сийборд Вилидж на остров Суонеке чувстваме, че сме загубили не само високоуважаван колега, но и много скъп приятел. Изказваме най-сърдечни съболезнования на семейството му и на многобройните му приятели. Той наистина ще ни липсва.“ Тялото на д-р Сиксмит, намерено с една огнестрелна рана в главата от камериерките на хотела, е откарано за погребение в родната му Англия. Криминален патолог от полицията на Буенас Йербас потвърди, че няма подозрителни обстоятелства около инцидента.