Джефри Арчър - Четвъртата власт

Таунсенд не обърна внимание на въпросителния й поглед.

— Бънти, искам веднага да се срещна с шефа на тиражния отдел. Във вестникарската будка на ъгъла на Кинг Уилям стрийт бяха изчерпали броевете на „Газет“ още в десет сутринта. — Когато секретарката понечи да излезе, той прибави: — А, можеш ли да ми резервираш за довечера маса за двама в „Пилигрини“?

Когато Сюзан влезе, мъжете в ресторанта се заобръщаха да проследят пътя й до ъгловата маса. Носеше розов костюм, подчертаващ стройната й фигура, и макар полата й да стигаше два и половина сантиметра под коляното, когато момичето се приближи до масата, Таунсенд продължаваше да гледа надолу. Докато тя се настаняваше срещу него, на лицата на съседите им се изписа завист.

— Ей, върви им на някои — разнесе се нечий нарочно висок глас.

Двамата се засмяха и Таунсенд й наля чаша шампанско. Скоро откри колко спокойно се чувства в нейно присъствие. Започнаха да си разказват истории от последните двайсет години, сякаш бяха стари приятели. Кийт й обясни защо в последно време толкова често пътува до Сидни, а Сюзан му каза защо не й харесва работата в детския отдел в „Муурс“.

— Тя винаги ли е толкова отвратителна? — попита той.

— Завари я в добро настроение. След като си тръгна, цяла сутрин подмяташе саркастични забележки дали си дошъл заради майка си, племенника си или някой друг. И когато закъснях с две минути от обедна почивка, ми каза: „Закъсняхте със сто и двайсет секунди, госпожице Глоувър. Сто и двайсет секунди от времето на компанията. Ако това се повтори, ще трябва да удържим съответната сума от заплатата ви“. — Сюзан отлично я имитира и Таунсенд избухна в смях.

— Какъв й е проблемът?

— Мисля, че е искала да стане стюардеса.

— Боя се, че й липсват едно-две от основните необходими качества — отвърна той.

— Е, какво прави днес? — попита Сюзан. — Пак ли сваля стюардесите в „Оустеър“?

— Не — усмихна се Кийт. — Това беше миналата седмица — и се провалих. Днес се задоволих да мисля по въпроса дали съм в състояние да си позволя да дам милион и деветстотин хиляди лири за „Сидни Кроникъл“.

— Един милион и деветстотин хиляди? — недоверчиво повтори тя. — Тогава най-малкото, което бих могла да направя, е да платя сметката. Последния път, когато си купих „Сидни Кроникъл“, броят струваше половин шилинг.

— Да, само че аз искам всички броеве.

Макар че отнесоха чашите им от кафе, те продължиха да си приказват дълго след като кухненският персонал си тръгна. Двама отегчени сервитьори стояха облегнати на една от колоните и час по час с надежда поглеждаха към тях. Когато забеляза единия да сподавя прозявката си, Таунсенд поиска сметката и остави щедър бакшиш. На излизане хвана Сюзан за ръка.

— Къде живееш?

— В северните предградия, но се боя, че изпуснах последния автобус. Ще трябва да взема такси.

— Нощта е толкова хубава. Защо не се поразходим?

— Съгласна съм — усмихна се тя.

Не престанаха да разговарят, докато след час не стигнаха до вратата на жилището й. Сюзан се обърна към него и каза:

— Благодаря ти за прекрасната вечер, Кийт.

— Какво ще кажеш да я повторим?

— С удоволствие.

— Кога?

— Щях да кажа „утре“, но зависи дали ще се налага всеки път да се прибирам пеш. В такъв случай навярно ще се наложи да ти предложа някой местен ресторант или поне да си обуя по-подходящи обувки.

— В никакъв случай — отвърна Таунсенд. — Обещавам ти утре да те откарам до вас. Но през деня трябва да подпиша един договор в Сидни и едва ли ще се върна преди осем.

— Няма проблем. Така ще имам достатъчно време да се прибера вкъщи и да се преоблека.

— В „Етоал“?

— Само ако имаш повод за празнуване.

— Ще има повод, обещавам ти.

— Тогава ще се видим в девет в „Етоал“. — Тя го целуна по бузата. — Знаеш ли, по това време на нощта в този квартал няма да хванеш такси, Кийт. — Сюзан го погледна загрижено. — Опасявам се, че ще се наложи да се върнеш пеш.

— Ще си струва — отвърна Таунсенд.

Сюзан изчезна по късата отбивка пред входната врата.

В следващия момент се появи автомобил, който спря до него. Шофьорът скочи и му отвори вратата.

— Накъде, шефе?

— Вкъщи, Сам. Но нека минем през гарата, за да купя сутрешното издание.

На следващата сутрин Таунсенд взе първия полет до Сидни. От двете му страни седяха адвокатът му Клайв Джарвис и счетоводителят Тревър Мичъм.

— Все още не съм съвсем доволен от клаузата за компенсациите — каза Клайв.