Джефри Арчър - Четвъртата власт

Малко след единайсет му позвъни Брус Кели. Таунсенд вече беше по халат и полуизяденият сандвич започваше да изсъхва.

— Сър Съмърсет още е нервен — предупреди го той.

— Защо? — попита Кийт. — Струва ми се, че днешната среща не можеше да завърши по-добре.

— Проблемът не е в срещата. След като си тръгнахте му се обади сър Колин Грант. Разговорът продължи близо час. Пък и не може да се каже, че Дънкан Алекзандър много ви обича.

Таунсенд удари с юмрук по масата.

— Дяволите да го вземат — изруга той. — Сега внимателно ме слушай, Брус, и ще ти обясня точно какво да правиш. Винаги щом се спомене името на сър Колин, напомняй на сър Съмърсет, че от момента, в който е станал председател на борда на „Месинджър“, тиражът на вестника рязко е започнал да намалява. Що се отнася до Алекзандър, можеш да го оставиш на мен.

Таунсенд остана разочарован, когато по време на следващия си полет до Сидни не видя в самолета Сюзан. Когато стюардът му поднасяше кафе, той го попита дали не са я прехвърлили на друг маршрут.

— Не, господине. Сюзан напусна компанията в края на миналия месец.

— Знаете ли къде работи сега?

— Нямам представа, господине — каза той и се обърна към следващия пътник.

Прекара утрото в обиколка из офисите на „Кроникъл“, воден от Дънкан Алекзандър, който се държеше делово. Таунсенд изчака да останат сами в асансьора и го погледна в очите.

— Преди много години ти ми каза: „Ние от рода Алекзандър имаме добра памет. Ако мога да ти помогна с нещо, не се колебай да се обърнеш към мен“.

— Така е — призна Дънкан.

— Добре, защото дойде време да ми се отблагодариш.

— Какво очакваш от мен?

— Искам сър Съмърсет да научи, че съм много добър човек.

Асансьорът спря и вратите се разтвориха.

— Ако го направя, ще ми обещаеш ли да запазя работата си?

— Имаш думата ми — отвърна Таунсенд и излезе в коридора.

Макар и малко по-сдържан от предишния път, следобед сър Съмърсет го придружи из етажа на редакцията и го запозна с журналистите. Всички с облекчение установиха, че новият собственик само кима, усмихва се и се държи любезно дори с най-младшите служители. Онези, които имаха възможност да разменят няколко думи с него, останаха приятно изненадани, особено след информацията, чувана от репортери, работили в „Газет“. Даже сър Съмърсет започна да се чуди дали сър Колин не е преувеличил за поведението му в миналото.

— Не забравяйте какво се случи с тиража на „Месинджър“, когато сър Колин стана председател на борда — прошепна на няколко души Брус Кели скоро след като Таусенд си тръгна.

Ако бяха видели бележките, които Кийт нахвърля по време на обратния полет до Аделаида, служителите на „Кроникъл“ нямаше да се зарадват. Беше му ясно, че ако се надява да удвои печалбите от вестника, трябва да извърши драстични промени — от най-долните етажи чак до върха.

От време на време вдигаше поглед и си мислеше за Сюзан. Когато друг стюард му предложи вечерния вестник, Таунсенд го попита дали има представа къде работи в момента тя.

— За Сюзан Глоувър ли говорите? — попита мъжът.

— Руса, къдрава, около двайсет и пет годишна.

— Да, това е Сюзан. Напусна компанията, понеже й предложиха да постъпи в „Муурс“. Каза, че повече не можела да издържа на разпокъсаното работно време и на това, че се отнасяли към нея като към автобусен кондуктор. Напълно я разбирам.

Таунсенд се усмихна. „Муурс“ бе любимият магазин на майка му в Аделаида. Нямаше да му трябва много време, за да открие в кой отдел работи Сюзан.

След като на другата сутрин с помощта на Бънти прегледа пощата си, той се обади в магазина.

— Бихте ли ме свързали с госпожица Глоувър, моля?

— В кой отдел работи?

— Не зная — отвърна Таунсенд.

— Спешно ли е?

— Не, личен въпрос.

— Роднина ли сте й?

— Не — озадачен от въпроса, призна той.

— В такъв случай, съжалявам, но не мога да ви помогна. Правилникът на компанията забранява лични разговори в работно време. — Връзката прекъсна.

Таунсенд затвори слушалката, изправи се и отиде в кабинета на госпожица Бънтинг.

— Излизам за около час или малко повече, Бънти. Трябва да купя подарък за рождения ден на майка ми.

Секретарката се изненада, тъй като знаеше, че до рождения ден на лейди Таунсенд остават четири месеца. Но Кийт поне не беше като баща си, на когото винаги трябваше да напомня в последния момент.

Навън бе толкова топло, че Таунсенд освободи шофьора Сам и измина пеш дванайсетината преки до „Муурс“, което му даде възможност да провери всички вестникарски будки по пътя. Не остана доволен от откритието, че в първата, на която спря, на ъгъла на Кинг Уилям стрийт, вече са изчерпали броевете на „Газет“, а едва минаваше десет. Отбеляза си веднага щом се върне в редакцията, да поговори с шефа на тиражния отдел.