Джефри Арчър - Четвъртата власт

Таунсенд нетърпеливо зачака.

— Е, с какво мога да ти помогна, Кийт? — попита малко задъхан глас.

— Името Остин Пиърсън говори ли ти нещо?

Отново настана продължително мълчание.

— Някаква важна клечка във финансовата сфера, нали? Струва ми се, че ръководи една от нашите банки или застрахователни компании. Ако изчакаш, ще проверя в компютъра.

Таунсенд отново зачака. Ако зададеше същия въпрос преди четирийсет години, навярно щеше да получи отговора след часове, а може би дори дни.

— Открих го — след няколко секунди каза мъжът от Кливланд. После замълча за миг. — Сега разбирам защо името му ми е познато. Преди четири години отпечатахме статия за него, когато стана президент на „Манюфакчърър Кливланд“.

— Какво можеш да ми кажеш за него? — попита Таунсенд. Не искаше да губи повече време с баналности.

— Почти нищо — отвърна Маккрийди, докато изучаваше екрана пред себе си и натискаше клавишите. — Изглежда образцов гражданин. Издигнал се е от обикновен банков служител, касиер на местния Ротари Клуб, изнася проповеди в методистката църква, женен е от трийсет и една години. Три деца, всички жители на града.

— Нещо за децата му?

Маккрийди продължи да натиска клавишите.

— Да. Големият му син е учител по биология в местната гимназия. Дъщеря му е медицинска сестра в „Кливланд Метрополитън“, а малкият му син съвсем наскоро е станал партньор в най-престижната правна кантора в щата. Ако се готвиш за сделка с Пиърсън, Кийт, сигурно ще се зарадваш да научиш, че има безукорна репутация.

Таунсенд не се радваше да го научи.

— Значи в миналото му няма нищо, което…

— Поне на мен не ми е известно такова нещо, Кийт — отвърна Маккрийди и бързо прегледа записките си отпреди почти пет години с надеждата да открие подробност, която да удовлетвори бившия му шеф. — Да, сега си спомням всичко. Беше стиснат като кокоши гъз. Даже не ми позволи да го интервюирам в работно време и когато вечерта отидох у тях, всичките ми усилия бяха възнаградени само с разреден ананасов сок.

Таунсенд реши, че е стигнал до задънена улица с Пиърсън и Маккрийди и че няма никакъв смисъл да продължава разговора.

— Благодаря ти, Малкълм — каза той. — Много ми помогна. Позвъни ми, ако откриеш нещо за Пиърсън.

Канеше се да затвори, когато бившият му служител попита:

— Какво друго искаше да обсъдим, Кийт? Нали разбираш, надявах се, че може да се е отворила някаква възможност в Австралия, навярно дори в „Куриер“. — Той замълча за миг. — Казвам ти, Кийт, съгласен съм даже на по-ниска заплата, стига да ми позволиш пак да работя при теб.

— Ще го имам предвид — отвърна Таунсенд, — и те уверявам, че ако ми попадне нещо, веднага ще те потърся, Малкълм.

И затвори с убедеността, че никога повече няма да разговаря с Маккрийди. Беше научил само, че господин Остин Пиърсън е образец на добродетел. Нито имаше нещо общо с такива хора, нито знаеше как да се справя с тях.

Както обикновено, съветът на Елизабет се оказваше правилен. Не можеше да направи нищо друго, освен да чака. Таунсенд се отпусна назад и кръстоса крака.

В Кливланд бе единайсет и дванайсет минути, в Лондон — четири и дванайсет, в Сидни — три и дванайсет. До шест вечерта навярно нямаше да е в състояние да контролира заглавията в собствените си вестници, още по-малко във вестниците на Ричард Армстронг.

Телефонът на бюрото му отново иззвъня — дали Маккрийди не беше открил нещо интересно за Остин Пиърсън? Таунсенд вярваше, че всеки има някаква тайна.

Той грабна слушалката.

— На първа линия е президентът на Съединените щати — съобщи Хедър. — На втора е господин Остин Пиърсън от Кливланд, Охайо. С кого желаете да ви свържа първо?

Таймс

6 юли 1923

Комунистически сили в действие

Да си роден като евреин в Рутения 6 6 Бивша провинция в Източна Чехословакия. — Б.пр. има известни преимущества и много недостатъци, но щеше да мине доста време, докато Луби Хох открие някои от преимуществата.

Луби беше роден в малка каменна къща в предградията на Дуски, град, разположен на чешката, румънската и полската граница. Нямаше представа за точната си рождена дата, тъй като семейството не пазеше никакви документи, но можеше да се каже, че е приблизително с година по-голям от брат си и също толкова по-малък от сестра си.

Докато държеше детето в ръцете си, майка му се усмихваше. То бе съвършено, чак до яркочервеното рождено петно под дясната лопатка — същото като на баща му.