Джефри Арчър - Четвъртата власт

— Мари.

Той заспа. Когато се събуди, в очите му блестеше утринно слънце. Този път успя да повдигне глава. Лежеше сред дървета. Погледна наляво и видя кръг от пъстри каруци, натоварени с камари всевъзможни вещи. Край едно от дърветата зад тях пасяха три-четири коня. Завъртя се на другата страна и зърна момиче, което стоеше на няколко крачки и разговаряше с мъж с пушка на рамо. Много красиво момиче.

Луби го повика и двамата погледнаха към него. Мъжът бързо се приближи и го поздрави на родния му език.

— Казвам се Руди — рече той. После му обясни как преди няколко месеца заедно с малката си група пресякъл границата, само за да открие, че немците продължават да ги преследват. Трябвало да продължат бягството си, тъй като висшата раса смятала циганите за още по-нисши и от евреите.

Луби го обсипа с въпроси.

— Какви сте вие? Къде съм? — И най-важният: — Къде са немците? — Замълча едва когато Мари — сестрата на Руди — се върна с паница гореща супа и комат хляб. Тя коленичи до него и бавно започна да го храни. Изчакваше го да преглътне и от време на време слагаше в устата му хапка хляб, докато брат й продължаваше да му разказва как се е озовал при тях. Руди чул изстрелите и се втурнал към края на гората, като си мислел, че немците са ги разкрили. И после видял тичащите към него затворници. Всички били улучени, но Луби паднал достатъчно близо до гората, за да го спасят.

Когато видели, че го отнасят сред дърветата, немците не ги преследвали.

— Сигурно се уплашиха, че може да се сблъскат с въоръжени хора, но всъщност ние деветимата имаме само две пушки и един пистолет — е, и няколко ножа — засмя се циганинът. — Все пак май повече се страхуваха да не побегнат другите затворници. Едно обаче беше сигурно — че още при изгрев-слънце ще се върнат с подкрепления. Затова щом извадихме куршума от рамото ти, се махнахме оттам.

— Никога няма да мога да ви се отплатя — промълви Луби.

Когато Мари го нахрани, двама цигани внимателно го качиха в каруцата и малкият керван продължи пътуването си все по-дълбоко в гората. Избягваха селата, дори пътищата. Ден след ден момичето се грижеше за Луби, докато накрая той вече бе в състояние да се изправя сам. Тя с радост откри, че младежът бързо усвоява езика им. В продължение на няколко часа Луби упражнява изречението, което искаше да й каже. Вечерта, когато Мари дойде да го нахрани, той й обясни на чист цигански, че никога не е виждал по-красива жена от нея. Тя се изчерви и избяга и дойде пак едва на закуска.

Под постоянните й грижи Луби скоро оздравя и вечер започна да сяда при спасителите си край лагерния огън. Докато дните се превръщаха в седмици, той не само отново изпълни костюма си, но и се наложи постепенно да си отпуска колана.

Една вечер, когато се върна от лов с Руди, младежът му каза, че се налага скоро да ги напусне.

— Трябва да стигна до някое пристанище и да избягам колкото мога по-надалеч от немците — поясни той.

Циганинът кимна. Нито един от двамата не забеляза тъгата, блеснала в очите на Мари.

Когато отиде да си легне, тя го чакаше. Луби се качи при нея в каруцата и се опита да й обясни, че раната му е почти заздравяла и че вече не се нуждае от помощ, за да се съблече. Тя се усмихна и внимателно свали ризата от рамото му, махна превръзката и почисти раната. После свъси вежди, поколеба се за миг и откъсна парче плат от роклята си, за да го превърже пак.

Луби гледаше дългите й кафяви крака, докато тя бавно спускаше пръсти от гърдите към панталона му. Той притисна студената си длан към бедрото й и се изчерви, когато Мари повдигна роклята си. Не носеше бельо.

Тя го зачака да премести ръката си, но момчето продължаваше да стои, впило очи в нея. Тя се наведе напред и свали панталоните му, после легна отгоре му. Той остана неподвижен, докато Мари не започна бавно да се плъзга нагоре-надолу, отметнала глава назад. Хвана другата му ръка и я постави върху гърдите си. Луби не помръдваше, въпреки че движенията й ставаха все по-бързи. Едва когато му се дощя да извика, бързо я притегли към себе си и грубо я целуна по устните й. След няколко секунди изтощено се отпусна по гръб. Чудеше се дали не я е наранил, ала после отвори очи и видя изражението й. Мари се претърколи настрани и потъна в дълбок сън.

Той остана буден. Мислеше си, че би могло да умре, без да изпита такова удоволствие. Изтекоха часове преди да я събуди. Сега не остана неподвижен — ръцете му постоянно откриваха различни части на тялото й и този път той изживя още по-голямо блаженство. После и двамата заспаха.