Лионор Флайшър - Герой по неволя

Горката Евелин! Тя видя как мечтите й една по една рухваха, докато животът й с Бърни все повече се оплиташе в неговите лъжи, във вечните му извинения, в несъвършенствата му като съпруг и баща. Действителното положение на нещата й се изясни веднага след сватбата: от Бърни ЛаПланте никога нямаше да излезе нищо в този живот, а за следващия не си заслужаваше да го задържа. В жалката му душица на мошеник нямаше нито морална опора, нито достойнство, нито амбиция, нито честност. Въпреки това Евелин се задържа при него известно време, защото някъде дълбоко в себе си, под хилядите разочарования, тя още таеше искрица любов към него. Чак след раждането на малкия Джон Евелин реши, че Бърни трябва да си отиде. Едно нещо беше да изпълняваш капризите и да глезиш вдетинен мъж, сякаш е непослушно момче, а съвсем друго — да гледаш истинско бебе, което изисква истински грижи, и да имаш съпруг, който отказва да порасне и да се изправи срещу трудностите на живота. За Бърни бе невъзможно да се справи с отговорностите на бащинството. А Евелин не можеше да се грижи за две бебета едновременно.

Денят, в който Евелин ЛаПланте изхвърли Бърни ЛаПланте, беше и денят, в който спускането на Бърни по наклонената плоскост започна да набира истинско ускорение. Както всички лоши неща в живота му, той го очакваше, знаеше, че ще дойде, но въпреки това затвори очи и си каза, че ще отмине, в резултат на което окончателното решение на Евелин го стъписа.

Беше му мъчно да загуби жена си и сина си, да загуби дома си, но все пак във всичко това имаше някаква орисия, някаква мрачна неизбежност, която той прие: Такъв е животът ти, Бърни ЛаПланте. Пък и сам се движеше по-бързо.

Той продължаваше по своему да обича Евелин, но беше достатъчно умен, за да се опитва да я убеди в това. Взаимоотношенията на Бърни с Джон бяха в най-добрия случай крехки. Като оставим всичко друго настрана, той нямаше представа какво значи да си баща. Не знаеше как да се държи с Джон, нито какво да му каже. Любовта, която хранеше истински към сина си, беше винаги примесена с вината, че му е изменил във всяко едно отношение, и понеже Бърни си беше Бърни, той забута чувствата си към Джон в най-затънтените кътчета на мозъка си и беше доволен само да знае, че някъде в света има дете с неговата фамилия, с неговите големи тъмни очи и черна коса, с кльощавата му конструкция, тесните му раменца и издадена напред брадичка. Слава Богу, детето беше наследило носа на майка си.

Въпреки това Джон ЛаПланте обожаваше баща си. Самата раздяла бе придала на Бърни някакво очарование и Джон го виждаше като някакъв възвишен и романтичен свръхчовек, смел, силен и умен. Фактът, че Джон боготвореше Бърни и го бе приел като модел за подражание, караше Евелин да се изяжда от мъка. Тя искаше за сина си много повече, отколкото баща му бе способен да осигури, включително и такъв пример за държание, от какъвто Бърни се намираше на светлинни години разстояние. Тя не одобряваше общуването им и беше благодарна, че Бърни е толкова небрежен баща, че почти не се вясва.

Но сега се налагаше Бърни да се весне. Заповед на адвокатката му. Направи се на баща заради инспектора по надзора. Дръж се нормално, посети сина си. Имаше само шест дни, за да приведе живота си в някакъв ред, и това беше първата крачка от първия ден.

Евелин неохотно предаде възторжения Джон — излъскан от глава до пети и облечен в чисто ново зимно палто — на Бърни и го погледна навъсено. Огромните й сиви очи го пронизаха с ясното предупреждение: „Ако причиниш на това дете каквато и да била емоционална, психическа или физическа вреда, ако не го доведеш след няколко часа, навреме , в същото състояние, в което си го взел, аз, Евелин ЛаПланте, ще се превърна в твоя най-ужасен кошмар.“ Бърни кимна с глава и пристъпи от крак на крак, като избягваше да срещне — проникващите като лазер очи на Евелин, но същевременно със задоволство установи, че е поддържала фигурата си и все още е страхотно хубава жена.

Тъй като бе приел четиридесет долара от Дона с изричната уговорка да изведе сина си, Бърни се постара. Доколкото можеше. Като обърна измъчената си Тойота, той се отправи с Джон към зоологическата градина, отчасти защото това беше традиционен неутрален терен за срещи на разведени бащи с техните синове, но най-вече защото входът беше безплатен.

Джон беше на седмото небе, на разходка с баща си в зоопарка, също като другите бащи и синовете им, само че неговият баща беше по-добър. Много по-добър.