Ясмина Кадра - Кабулските лястовици

Атик Шаукат се чувства зле. Връхлита го властно нуждата да излезе на чист въздух, да се облегне на дувара, да постои на слънце. Не може да остане нито миг повече в тази дупка на плъхове, да си говори сам или да се опитва да разчита извивките, които се преплитат неразделимо по стените на килиите. Хладината на сбутания зандан разбужда старите му болежки; понякога коляното му се вдървява от студ и той изпитва остра болка, когато го сгъва. Същевременно има усещането, че го гони клаустрофобия; вече не може да понася сумрака, нито теснотията на нишата, която използва за канцелария, затрупана от паяжини и от трупове на мокрици. Той оставя ветроупорния си фенер до меха за вода от козя кожа и до обвитата във велур кутия, където държи дебел екземпляр от Корана, сгъва молитвеното си килимче, закачва го на един пирон и решава да си тръгне. Каквото и да става, ако имат нужда от него, милиционерите знаят къде да го намерят. Затворническият свят му тежи. От няколко седмици си блъска главата над своя статут на тъмничар и все по-малко достойнства открива в него, хеле пък благородство. Тази констатация непрекъснато го изпълва с гняв. Всеки път, когато хлопне портата след себе си, отделяйки се от улиците и от шумовете, той има усещането, че се погребва жив. Непостижим страх смущава мислите му. Тогава се свива в ъгъла си и не желае да се овладее, обстоятелството, че се е отпуснал, му носи своеобразен вътрешен мир. Дали двайсетте години война го поглъщат? На четирийсет и две години той вече е изхабен, не вижда нито края на тунела, нито края на собствения си нос. Поддавайки се малко по малко на доброволното отричане от всичко, той започва да се съмнява в обещанията на моллите и понякога се улавя, че почти не го е еня за небесните мълнии.

Много е отслабнал. Лицето му се свлича на гънки върху брадата му на интегрист 8 8 Интегристите са крайните консерватори в Афганистан. — Бел.прев. ; очите му, макар и подчертани с чернило, са изгубили от остротата си. Мрачината на стените е победила съпротивата на ясната му мисъл, а тази на занятието му се закотвя дълбоко в душата му. Когато нощем пазиш осъдените на смърт, а денем ги предаваш на палача, не очакваш нищо съществено от свободното време. Сега като не знае къде да се дене, Атик е неспособен да каже дали мълчанието на двете празни килии или призракът на екзекутираната сутринта проститутка придава на помещението миризма на отвъдно.

Той излиза на улицата. Глутница улични хлапета преследва скитащо куче, вдигайки безумна гюрултия. Вбесен от подвикванията и от суматохата, Атик взема от земята камък и го запраща по най-близкото до него гаменче. Момчето ловко избягва летящата заплаха и невъзмутимо продължава да се дере, за да омаломощи окончателно видимо грохналото куче. Атик осъзнава, че си губи времето. Малките разбойници няма да се разпръснат, преди да са линчували четириногото, подготвяйки се по този начин предвидливо за линчуването на хора.

Приютил връзката ключове от затвора под жилетката си, той се отдалечава към пазара, наводнен от просяци и хамали. Както обикновено, необезкуражена от жегата, обхванатата от безумие тълпа пъпли сред сергиите, рови и преравя вехториите, тършува един бог знае какво, мачка с измършавели пръсти презрелите плодове.

Атик повиква един свой млад съсед и му поверява пъпеша, който току-що е купил.

— Отнеси го у дома. И не се влачи по улиците — заплашва го, размахвайки нагайката си.

Момчето се подчинява, неохотно грабва плода под мишница и поема към безподобното струпване на коптори.

Атик възнамерява първо да иде при чичо си, обущар по професия, чието свърталище се намира точно зад купа руини, хей там; но пак си променя мнението: чичо му е един от най-големите бърборковци в рода им; ще го задържи до късно през нощта, повтаряйки му до втръсване все същите истории за ботушите, които майсторил за кралските офицери и за висшите сановници от бившия режим. На седемдесет години, наполовина сляп и почти глух, старият Ашраф вече дава фира. Често пъти клиентите му се изморяват да го слушат и да му правят компания, а той не се усеща, че са си заминали, и продължава да говори на стената, докато остане без дъх. Сега, когато вече никой не идва да си поръчва обувки, а износените чепици за поправка са толкова овехтели, че той не знае от кой край да ги подхване, старецът се отегчава и е дотегнал на всички до смърт.

Атик спира посред път и започва да обмисля как да прекара вечерта. И през ум не му минава да се прибере вкъщи, където го чака разтуреното му легло, кухненските съдове, забравени в миризливия леген, и свитата му на кълбо жена в единия ъгъл на стаята, завила главата си с мръсна бурка, с възмораво лице. Именно заради нея закъсня той тази сутрин, едва не провали публичната екзекуция на блудницата. В диспансера сестрите не благоволяват да й обърнат внимание, след като лекарят безпомощно разпери ръце. Може би именно заради нея той внезапно престана да вярва в обещанията на моллите и да се бои от небесните мълнии. Всяка нощ тя го държи нащрек, стенейки почти до побъркване, заспива едва призори, съсипана от страданията и гърчовете. Всекидневно той е принуден да обикаля вонящите бърлоги на шарлатаните, за да търси еликсир, облекчаващ нетърпимите болки. Нито силата на талисманите, нито горещите молитви помогнаха на болната. Дори сестра й, която се съгласи да живее у тях, за да й помага, бързо-бързо пое обратно към селото си в Балучистан и престана да дава признаци за живот. Атик се озова сам-самичък и нямаше понятие как да се измъкне от това положение, което продължаваше да се влошава. Щом лекарят я е отписал, какво друго освен чудо да чакат? Но случват ли се все още чудеса в Кабул? Понякога, когато нервите му се опънат до скъсване, той молитвено събира треперещите си ръце и започва да зове небето да прибере съпругата му. В крайна сметка, защо да продължава да се мъчи, след като всяка всмукана глътка въздух я води до изнемога и изпълва с ужас близките й?