Никос Казандзакис - Христос отново разпнат

„Ще ти изкарам аз окото на теб, мръсен дъртако!“ — каза си поп Григорис, но се сети, че е християнин и свещенослужител, смекчи изражението си и гласа си й изрече:

— Да се спасим веднъж, дядо Ладас, с божията помощ, пък всичко останало се забравя. Хора сме, голям зор видяхме, та може да сме си казали по някоя и друга дума повече; аз дори вече забравих всичко.

— Аз няма да забравя, че ми каза чорбаджийска свиня — обади се обидено старият Патриархеас. Засегнал го беше право в сърцето този прякор, защото му подхождаше.

— Казах ли такова нещо, чорбаджи? — възкликна старият Ладас уж учуден. — Вземам си думата назад; побъркал се бях, клетият аз, от страх, заплетох се, не намирах думите си. Искал съм да кажа чорбаджия, а съм казал чорбаджийска свиня.

Панайотарос вдигна строшената си голяма глава:

— Да пукнете дано, бъзливци! — извика той. — Страхувате се един от друг, гнусите се един от друг, но къде ти да си признаете! Искате да сте добре помежду си, готовановци, за да обирате хорицата! Ала аз, бре, перекендета, не се боя от вас; попове, владици, чорбаджии, първенци, даскали, плюя на вас!

Даскалът отвори уста да замаже всичко, но тъкмо тогава вратата се отвори и се появи старата Марта, и острите й очички, изпълнени с искри, блеснаха в полумрака.

— Какви хабери мари, Марта, ни носиш от горния свят? — извика чорбаджията и се надигна.

Старата робиня се захили сатанински, протегна ръка.

— Ако не ми напълните шепата с жълтици — отвърна тя, — няма да ви кажа, нищо.

— Мари вещице — извика плачливо старият Ладас, — не ти ли е жал за нас? Бедни хора сме, искаш да ни изпиеш кръвта ли?

— Добри хабери ли ни носиш или лоши? — попита поп Григорис. — Това ни кажи най-напред.

— Няма да продумам ни дума, ти казвам, попе; не протягаш ли и светиня ти ръка, и после почваш „Господи помилуй“? Защо пък аз да съм по-добра от теб? Разтворете кесиите си, чорбаджии, това само ви казвам!

Първи старият Патриархеас отвори кесията си, извади една златна лира. Обърна се към попа:

— Отче — каза му той, — поп-чорбаджия ти викат, не се стискай. Отвори кемера си и твоя милост, дядо Ладас, дето ми викаш чорбаджийска свиня; добре ще ти дойде да ти пуснат малко кръв; може да ти дойде дамла, нещастнико. Даскале, хайде и твоя милост, каквото можеш, беден си, да свършваме. Хубави новини ни носи старата; не виждате ли как й блестят очите?

— Разтвориха попът и учителят кесиите си, старият Ладас въздъхна. Не може ли да ти ги дължа, кира Марта? — умолително той. — Ще ти дам разписка.

— Абре, та не струва ли поне една пукната лира животът ти, чифутино? — възкликна старицата. — Хайде, по-смело, да не ти дойде дамла, отвори си пунгията.

Обърна се към Панайотарос:

— А от теб, клети Гипсоядецо — каза захилена тя, — не искам и петак; вдовицата те остави гол като тояга.

— Пукни, дъртофелнице! — изръмжа Панайотарос. — Чакай, мари, да ти взема мярка на гърбицата, че да ти направя един самар, ама никак да не те убива, вещице!

— Не се тревожи, клети Гипсоядецо, имам и за теб един хабер: отърва се! Отърва се, грешни любовнико! Вдовицата Катерина отиде на оня свят!

Панайотарос изблещи очи, опита се да каже нещо, но гърлото му се беше свило.

— Уби я, ей сега на, агата; заби й ножа в сърцето, отиде по дяволите армаган!

Панайотарос се строполи на земята и започна да удря главата си в стената. Ревеше като звяр, викаше вдовицата. Наведена на прага, старата гърбуша го дразнеше:

— Кой я е карал да е красива? Кой я е карал да е мръсница? Кой я е карал да отиде при агата? Така й се пада! Заби й ножа в сърцето и я отърколи по стълбата.

Но Панайотарос не я чуваше; хапеше се, забиваше нокти в пръстта и викаше вдовицата.

В това време старият Патриархеас събра и от другите парите, напълни шепата на старата Марта. И тогава чак тя отвори устицата си и започна да им разправя всичко, от игла до конец. Разказваше, разказваше, смееше се, подскачаше, представяше агата, сеизина, крещеше и се хилеше… Поп Григорис се прекръсти.

— Да вървим — каза той, — благословено да бъде името господне! Влязохме обикновени хора, излизаме герои и мъченици Христови!

— Да вървим — каза и старият чорбаджия. — Евтино се отървахме.

— Една лира ми струва тази работа — изръмжа старият Ладас. — Но мен ли ще ме изиграят? Ще си изкарам аз яда. И най-напред на онзи мошеник Янакос — ще му лапна магарето!

— Поп Григорис прекрачи прага. Утре, братя — каза той, — трябва да направим тайно благодарствен молебен; държахме се като мъже и християни; излязохме победители от това страшно изпитание; слава на името господне!