Никос Казандзакис - Христос отново разпнат

Кира Костандисовица беше на добрите тази вечер, не направи кисела мутра, когато ги видя, запретна се, накладе огън, приготви вечерята. Застла трапезата, донесе виното, спусна стомната с вода в кладенеца, да се изстуди.

— Еша си няма сестра ти — каза скришом Костандис на Янакос, — еша си няма като домакиня, когато е на добрите; еша си няма и когато я прихванат. Слава богу, късметлии излязохме тази вечер. Добре дошли, братя! — каза той високо.

— Добре сме те заварили! — отвърнаха гостите и започнаха, както бяха огладнели и тримата, да ядат и да пият.

Застанала права зад тях, господарката на къщата им прислужваше.

Вдигнаха пълни чаши Янакос и Костандис, чукнаха се с Манольос.

— Христос воскресе! — извикаха и двамата, като гледаха Манольос с нежност.

Но Манольос не говореше, не се смееше, беше вглъбен в себе си, радваше се, че е още жив, че яде и пие и говори с приятелите си; и чувствуваше вечерния ветрец върху изпотеното си чело… Но той смяташе, че ще бъде другаде тази вечер — и някаква спокойна, неземна печал лъхаше от лицето му.

— Не се притеснявай, Манольос — каза му Янакос, — хубав е раят, не казвам, но хубава е и земята… Къде ще намериш Костандис и Янакос в рая? — добави той усмихнато. — Защото ние, двамата, с теб, Костандис, както вървят нещата, сме за ада; е, не чак на дъното му, а най-отгоре!

Засмяха се и тримата, напълниха отново чашите си.

— Жал ми е за горката вдовица — каза тихо Костандис, за да не го чуе жена му. — Язък за хубостта й!

— Кой знае — каза Янакос, — може би по това време, когато говорим, вдовицата Катерина се намира в рая и то, помнете ми думата, заедно с Мария Магдалена. И се разхождат двете, прегърнати, по вечно зелената трева, гледат долу света и се смеят…

— Може и да въздишат бре, Янакос, защото са го обичали много — каза Костандис. — Какво ще кажеш и ти, Манольос?

— Завиждам на вдовицата — отвърна Манольос, — завиждам й, не ми е жал за нея. Защо да ми е жал? Сигурно се разхожда сега в рая е ангелите и нито въздиша, нито се смее за света. Забравила го е напълно, заличил се е този свят от ума й, на, както и на мен се заличи и изчезна от лицето ми проказата.

Дочу последните думи кира Костандисовица и тогава за първи път се извърна и видя, че лицето на Манольос, дето разправяха, че се било подуло цялото от проказа, сега светеше съвсем чисто. Понечи да го попита как е станало това чудо, но мъжете говореха, беше в настроение тя тази вечер, не искаше да се намеси в приказките им. Само беше наострила уши и слушаше; Когато стана дума за вдовицата, изръмжа тихо, готова да ухапе; но покри отново зъбите си с устни и не ухапа.

— Ами за горкия сеизин какво ще кажеш, Манольос? — запита Костандис. — Заядливо куче беше той, но ме хвана жал за него.

— Ако беше християнин — отвърна Манольос, — и се беше разкаял, кой знае, Костандис, господ може би щеше да положи ръка върху главата му и да му каже: „Простено да ти е, защото си обичал много“.

— Ама то така, както ги разправяш, Манольос — извика Янакос, — ще се стигне дотам, че в рая ще могат да влизат и хора от кол и въже!

— Раят е бил направен за грешниците… — промълви Манольос.

Да пием тогава за здравето на сеизина! — предложи Костандис, който беше вече на кеф. — Да пием за здравето на агата, нещастния вдовец, защото и той обичаше много. Да пием и за Юсуфчо, невинно убития? Какво е виновно горкото момче? Дъвчеше си дъвка и пееше маанета!… Вършеше ли нещо друго?

— И да е вършело нещо друго — каза Янакос, като прихна да се смее, — халал да му е!

Костандис му направи изплашено знак и посочи с очи жена си, която се преструваше, че гледа през прозореца звездите; Янакос разбра и млъкна.

— Само за здравето на стария Ладас не ми казвайте да пия, нито за здравето на поп Григорис! — заяви Костандис. — Те са диви зверове.

— Абре, хубаво ти е виното, Костандис! — извика Янакос, който се беше вече разпалил. — Аз ще пия и за тяхно здраве!

Напълни чашата си.

— За здравето на стария Ладас, кокалите да не му останат дано! — и я изпи на един дъх.

Напълни я отново;

— За здравето на поп Григорис, кокалите да не му останат дано! — и гаврътна и нея.

— Има ли още някой грешник, та да спомена и него?

Имаше бол-бол вино, сърцата преливаха, гърдите се бяха разтворили, изпълнили се бяха с любов.

„Като виното е и Христос — мислеше си Манольос; — така разтваря и той сърцето на хората, та целият свят се побира в него; така ще отвори и рая, за да влязат всички грешници…“