Никос Казандзакис - Христос отново разпнат

— Не съм достоен… — промълви Манольос разтреперан.

— Никой не е достоен, но теб избра бог.

— Не съм достоен — прошепна отново Манольос, — сгоден съм, докосвал съм жена, имам грешни мисли, след няколко дни ще се женя… Как мога аз да понеса страшния товар на Христа?

— Не се противи на волята божия — каза попът строго; — не, не си достоен, но божията милост прощава, усмихва се и избира; теб избра, мълчи!

Манольос замълча, но сърцето му биеше до пръсване; от радост и страх. Погледна през прозореца; полето се разстилаше спокойно, мокро, свежозелено, ситният дъждец беше престанал, Манольос вдигна очи и потръпна радостно: голяма дъга, цялата в смарагди, рубини и злато, беше увиснала във въздуха и съединяваше небето със земята.

— Да бъде волята му! — каза Манольос, като постави широко длан на гърдите си.

— Да се приближат сега и тримата апостоли — заповяда свещеникът, — ела и ти, Панайотарос, не се сърди; няма да те изядем. Приближете се за благословия.

Приближаха се и четиримата и се наредиха отдясно и отляво на Манольос. Свещеникът простря ръце над главите им.

— С божията благословия — каза той. — Духът господен да ви осени; и както набъбват през пролетта дърветата и разцъфват, така да разцъфнат, па макар и да са пънове, сърцата ви! И да стане чудото, да ви гледат през Страстната седмица вярващите и да казват: „Това Янакос, Костандис и Михелис ли са? Не, не! Това са Петър, Яков и Йоан.“ И да подкрепят Манольос с трънения венец да се изкачва по Голгота и да ги хваща страх. И да се разтресе пак земята, да потъмнее слънцето, да се раздере завесата на храма вътре в сърцата им. И да се изпълнят очите им със сълзи, да се прояснят и изведнаж да видят, че всички сме братя! И да възкръсне Христос не вече в двора на църквата, а вътре в сърцата ни. Амин!

Тримата апостоли и Манольос усетиха как студена пот обля телата им; коленете им се подкосиха. Сякаш във висините някакъв сокол се виеше над душите им и се изплашиха; ръцете им неволно се раздвижиха и се сплетоха; всички станаха една верига, свързани в опасността. Само Панайотарос стисна юмрук и не искаше да се хване; поглеждаше към вратата, бързаше.

— Вървете си сега — каза им свещеникът, — с благословията Христова! Нов път се отваря пред вас, много труден, притегнете си поясите, прекръстете се, бог да ви помага!

След тези му думи селяните един по един се поклониха на свещеника, поздравиха първенците и се измъкнаха през вратата. Станаха и старейшините, запротягаха крака, ръце, изтръпнали им бяха, да се поразкършат.

— С божията помощ — каза чорбаджията — всичко свърши добре; добре я оправи, измъкна ни сухи от водата. Благослови, отче!

Но тъкмо когато първенците прекрачваха прага, капитан Фортунас се плесна по бедрата и избухна в смях:

— Бре, ами че ние забравихме да изберем Магдалена!

— Не се тревожи, капитане — обади се старият чорбаджия, като преглътна слюнките си, — аз ще я поканя в къщи и ще поговоря с нея. Мисля, че ще успея да я склоня… — добави той, като се усмихваше.

— Ако ще мърсуваш с нея, чорбаджи — каза попът, — направи го, щом като не се боиш от бога, преди да поговориш с нея; стане ли вече Магдалена, нали разбираш, голям грях е!

— Добре, че ми каза, отче — отвърна чорбаджията и въздъхна, сякаш се бе отървал от голяма опасност.

„Проклети да сме всички — мърмореше капитан Фортунас, когато остана сам и се заспуска, като се опираше тежко на тоягата си, към конака, където го беше поканил агата, да хапнат и да пийнат. — За тези неща бре, трябва чисто сърце, а ние сме Содом и Гомор!“

Попът ли? Алчен, отворил е аптека, нарекъл я е църква и продава Христос на драмове; цери, казва, шарлатанинът му недей, всички болести. „Каква болест имаш ти?“ — „Излъгах.“ — „Един драм Христос, толкова гроша.“ — „Откраднах.“ — „Драм и половина Христос, толкова.“ — „Ти? — «Убих.» — «А, тежка болест, нещастнико. Ще вземеш вечерта, преди лягане, пет драма Христос, струва скъпо, толкова.» — «Не може ли по-малко, отче?» — «Това е тарифата; плащай, иначе ще отидеш в дъното на ада.» И му показва картините, дето ги има в дюкяна си и дето показват ада, с огньове и вили, и дяволи, и клиентът трепери и отваря кесията си…

Старият Патриархеас ли? Същинска свиня, корем от главата до петите; и главата му дори е пълна с черва. Ако туриш, от една страна, всичко, което е изял през живота си, и, от друга — всичко, което е избълвал през устата си или отдолу, ще се издигнат две огромни планини, само мръсотия. Така ще се представи утре, с двете планини отляво и отдясно, на бога.