Никос Казандзакис - Христос отново разпнат

— Нищо, Михелис, душата ти е невинен гълъб, сърцето ти е изпълнено с любов; няма да посрамиш апостола, бъди благословен!

— Сега трябва да намерим и Юда Искариотски — каза той и заоглежда с хищно око селяните един по един.

А те потръпваха, когато чувствуваха суровия му поглед върху себе си. „Помози, господи — шепнеше всеки, — не искам, не искам Юда!“

Погледът му се спря върху червената брада на Гипсоядеца.

— Панайотарос — чу се гласът на попа, — я се приближи да те помоля за нещо.

Панайотарос разтърси рамене и дебелия си врат като вол, който иска да се отпрегне. За миг му се дощя да извика: „Няма да дойда!“, но се уплаши от старейшините.

— На твоите заповеди, отче — каза той и се приближи, пристъпяйки тежко като мечка.

— Тежка е услугата, която ще поискам от теб, но няма да ни скършиш хатъра; защото, макар че изглеждаш груб и опак, сърцето ти е нежно; ти си като твърд бадем: черупка — камък, ала дълбоко вътре е скрит сладкият бадем… Чуваш ли какво ти казвам, Панайотарос?

— Чувам, не съм глух — отвърна той и сипаничавата му мутра пламна.

Разбра какво искаха от него и се гнусеше от хитруванията и подмилкванията.

— Без Юда разпятие не става — продължи попът, — а без разпятие, няма възкресение. На всяка цена, значи, някой от селяните трябва да се жертвува и да бъде Юда. Теглихме жребий и жребият се падна на теб, Панайотарос!

— Юда аз не ставам! — отсече Панайотарос.

Стисна юмрук и червеното яйце се счупи, беше рохко и шепата му се изпълни с жълтък.

Чорбаджията се стресна; вдигна заканително чибука си.

— Обърка се светът! — извика той. — Няма всички тук да командуват! Съвет на старейшините е това, а не хавра; взели са старейшините решение, свършено; народът трябва да се подчинява. Чуваш ли, Гипсоядецо?

— Уважавам съвета на старейшините — отвърна Панайотарос, — но не искайте от мен да предам Христа; не мога да го сторя!

Чорбаджията фучеше, пухтеше, искаше да говори, но се задушаваше. Капитанът намери сгода, сред суматохата, да напълни отново чашата си с ракия.

— Опак човек си и наопаки вземаш нещата, Панайотарос — обади се попът, като се мъчеше да смекчи гласа си. — Няма да предадеш Христос, глупчо, ами ще се престориш, уж, че си Юда, че предаваш Христа, за да можем и ние да го разпем, а след това да го възкресим. Дебела ти е главата, ама се понапъни, ще разбереш: за да бъде спасен светът, трябва да бъде разпнат Христос; за да бъде разпнат Христос, трябва някой да го предаде… Виждаш, значи, че за да бъде спасен светът, необходим е Юда; по-необходим от всеки друг апостол. Ако липсва един апостол, няма значение; ала ако липсва Юда, нищо не става… След Христос, той е най-необходим… Разбра ли?

— Юда аз не ставам! — каза отново Панайотарос, като мачкаше в шепата си счупеното яйце. — Вие искате да ме направите Юда, аз не искам, свършено!

— Панайотарос, хайде, направи ни хатъра — обади се и учителят, — стани Юда и ще си обезсмъртиш името.

— И дядо Ладас те моли — каза капитанът, като си бършеше устните, — а пък за парите, вика, дето му дължиш, няма да ти дава зор; ще ти хариже дори, вика, лихвите…

— Не се бъркай в чужди работи, капитане! — изписка ядосано старият стипца. — Аз не съм казал нищо; Панайотарос, постъпи както бог те просвети, аз лихви не харизвам!

Замълчаха. И тогава се чу тежкото дишане на Панайотарос, който се задъхваше, сякаш се изкачваше по планина.

— Да не губим време — обади се отново капитанът, — оставете човека да го прехвърли в ума си, да го смели, тези работи не стават така на крак. Не е малко нещо да станеш Юда, тази работа иска ум и ракия, дето има една дума. Къде е Манольос, та да свършим?

— Видяхме го на сладки приказки с годеницата му, Леньо; къде ти да се откъсне от нея! — каза пак Янакос.

— Тук съм — обади се целият изчервен Манольос, който беше влязъл незабелязано и стоеше в един ъгъл. — На ваше разположение съм, чорбаджи и старейшини.

— Ела, Манольос — каза попът с меден глас, — ела, благословен да си!

Манольос се приближи, целуна ръка на свещеника. Той беше млад мъж, рус, срамежлив, бедно облечен. Миришеше на мащерка и мляко; а сините му очи бяха изпълнени с неизразима чистота.

— Най-тежкият жребий се падна на тебе, Манольос — каза свещеникът с тържествен глас. — Бог избра теб да съживиш с тялото си, с гласа си, със сълзите си, свещените слова… На теб ще сложат трънения венец, теб ще бичуват, ти ще носиш честния кръст и ще бъдеш разпнат. От днес чак догодина, до Страстната седмица, едно нещо трябва да имаш в ума си, Манольос, само едно: как да станеш достоен да понесеш тежкия товар на кръста.