Никос Казандзакис - Христос отново разпнат

Капитанът кипна.

— Зарежи миналото, отче — извика той, — господ ще отсъди! Ако можехме и ние да говорим свободно, щяхме, санким, да кажем доста работи и за светиня ти.

— Говори, отче, ама си опичай акъла, на първенци говориш! — каза чорбаджията, като смръщи вежди.

— На червеи говоря! — извика ядосано попът. — И аз съм червей, не ме прекъсвайте; народът всеки миг ще дойде, а дотогава трябва да сме взели решение. И така, слушайте: по стар обичай, от деди и прадеди, в селото ни всеки седем години избираме измежду всички селяни пет-шест души, които да съживят със собствените си тела през Страстната седмица страданията Христови. Шест години минаха, навлязохме в седмата; днеска трябва ние, главите на селото, да изберем кои от всичките ни съселяни са достойни да въплътят тримата големи апостоли: Петър, Яков и Йоан; и кои — Юда Искариотски, и коя — Магдалена блудницата. И най-вече кой — боже, прости ме! — ще може, като запази през цялата година сърцето си чисто, да представи разпнатия Христос.

Спря за миг попът да си поеме дъх; намери сгода учителят и адамовата му ябълка заигра нагоре-надолу:

— Мистерии са ги наричали някогашните хора — каза той; — започвали от Връбница в нартика на църквата и завършвали на Велика събота в полунощ, в градината, е възкресението на Христа. Идолопоклонниците са имали театрите и цирковете, християните — мистериите…

Ала поп Григорис прекъсна плама му.

— Добре, добре — каза той, — знаем ги тези неща, даскале, остави ме да довърша. Думите стават плът, виждаме вече с очите си, чувствуваме страстите Христови. От всички близки села се събират поклонници и вдигат шатрите си около черквата, и плачат, и се бият по гърдите през цялата Страстна седмица, и накрая започват гуляите и хората с възкресението на Христа. Много чудеса стават през тези дни, помните, братя старейшини, много грешници почват да плачат и да се разкайват, а доста стопани си припомнят какви грехове са сторили, за да забогатеят и подаряват една нива или някое лозе на църквата, за да спасят душата си. Чуваш ли, дядо Ладас?

— Говори, говори, отче, и зарежи подмятанията — отвърна дядо Ладас раздразнено; — на мен такива не ми минават, да си го знаеш.

— Събрахме се, значи, днес, за да изберем, с божие просветление, селяните, на които да поверим тази свещена мистерия. Говорете свободно; пека всеки каже мнението си. Чорбаджи, ти си първият старейшина, говори първи, слушаме.

— Юда си имаме! — избърза да се обади капитанът. — По-добър от Панайотарос Гипсоядеца няма да намерим. Дивак, груб, сипаничав, с яки ръчища, същински орангутан; видях един такъв в Одеса; и най-важното: има брада и коса тъкмо каквито трябват — съвсем червени като на дявол.

— Не е твой ред, капитане — каза строго попът, — не бързай, други имат предимство; и тъй, чорбаджи?

— Какво да ти кажа, отче — отвърна чорбаджията; — аз искам само едно нещо: да сложите сина ми Михелис да представи Христа.

— Не става — отсече рязко попът; — синът ти е чорбаджийче и много пълен, охранен, добре гледан; а Христос е бил беден и слаб. Не е подходящ, да прощаваш. И после, Михелис може ли да свърши такава тежка работа? Ще го бият с бич, ще му сложат трънен венец, ще го качат на кръста — Михелис няма да издържи, искаш да се разболее ли?

— И най-важното — обади се пак капитанът, — Христос е бил рус, а Михелис има черни като катран коси и мустаци.

— Магдалена си имаме — каза и Ладас, хихикайки, — вдовицата Катерина. Всичко си има, грешницата недна! И проститутка е, и хубава, и има съвсем руса дълга коса — стига й до коленете. Видях я веднаж да се реше на двора си, пфу, да се не види, ама и владика може да вкара в грях!

Капитанът отвори уста да изтърси пак някоя дебелашка шега, но попът го погледна страшно и кьосето си глътна думите.

— Лошите ги намираме лесно — каза попът, — Юда, Магдалена; ама добрите? Тук да ви видя! Трябва, струва ми се, да се върнем назад. Къде да намерим — боже, прости ме! — човек, който да прилича на Христос? Ама да му прилича горе-долу и малко външно. По цели дни и седмици прехвърлям това в ума си и много нощи не съм мигнал. Ала, струва ми се, господ се смили, открих.

— Кой? — обади се раздразнено старият чорбаджия. — Я да чуем.

— С твое позволение, чорбаджи, един твой човек, когото и твоя милост обичаш — чобанинът ти Манольос! Кротък е, благо приказва, знае четмо и писмо — някогашен послушник, божем! — има и сини очи, и руса като мед брадичка. Така рисуват и Христос. А пък е и набожен; всяка неделя слиза от планината, за да чуе литургията, и колкото пъти се е причестявал и съм го изповядвал, не съм му намирал никакъв грях.