Никос Казандзакис - Христос отново разпнат

Извади табакерата си чорбаджията и им я подаде да си свият по цигара.

— Взехме решение, чада мои — каза попът, — тъкмо навреме дойдохте, добре дошли!

Плесна с ръце, дойде Марьори.

— Марьори — каза той, — почерпи момчетата; и донеси и по едно червено яйце на всеки за Христос воскресе!

Пиха, стисна всеки в шепата си червеното яйце; зачакаха.

— Чада мои — започна попът, като гладеше чаталестата си брада, — обясних ви вчера, след литургията, за какво ви викаме. Голяма мистерия ще се извърши идния Великден в нашето село, и трябва всички, мало и голямо, да помогнем за това. Всички помните, преди шест години каква Страстна седмица само беше. Какви ридания избухнаха в нартика, какви покъртителни жалби; а после, в неделя, на Великден, каква радост беше, какви големи свещи бяха запалени, какви разтворени обятия, как се хванахме всички на хорото и пеехме „Христос воскресе из мертвих“ и всички бяхме станали братя! Такива и още по-хубави трябва да станат през идната година страстите и възкресението Христово. Съгласни ли сте, братя?

— Съгласни сме, отче! — отвърнаха всички в един глас. — С твоята благословия!

— С божията благословия! — рече попът и стана. — Ние, старейшините, избрахме кои от селяните тази година ще превъплътят страстите Христови — кои ще бъдат апостоли, кои — Пилат и Каяфа, и кой — Христос. В името божие; приближи се, Костандис!

Кафеджията сгъна престилката си, втъкна края й в широкия си червен пояс, пристъпи.

— Теб, Костандис, ние, старейшините, избрахме да бъдеш Яков, строгият брат на Исус. Тежко задължение, божествено, и трябва да го носиш с чест, да не посрамиш апостола. Трябва да станеш, от днес нататък, Костандис, нов човек; добър си, но да станеш още по-добър. По-честен, по благ на думи, по-редовен в черква. Да слагаш по-малко ечемик в кафето, да не изливаш останалото по чашите вино във виното, което продаваш, да не режеш локумите наполовина и да ги продаваш за цели. И си опичай акъла, да не биеш вече жена си, защото от днес нататък не си само Костандис, ями и Яков, разбра ли? Разбрах, да кажеш.

— Разбрах — отвърна Костандис, потънал от срам, и се оттегли до стената.

Понечи да каже: „Не аз бия жена си, тя ме бие мен“, но го досрамя.

— Къде е Михелис? — попита попът. — Трябва ни.

— Отби се в кухнята и приказва с дъщеря ти — отговори Янакос.

— Нека някой отиде да го повика; приближи се сега твоя милост, кир Янакос!

Праматаринът пристъпи крачка, целуна ръка на попа.

— На теб, Янакос, се падна тежкият жребий да бъдеш апостол Петър. Опичай си акъла! Забрави предишния човек, кръщение е това, тайно, кръщава се раб божий Янакос и става апостол Петър! Вземи евангелието, знаеш малко четмо и писмо, там ще видиш какъв е бил Петър, какво е казал, какво е направил, ще те напътствувам и аз. Криво дърво си и твоя милост, Янакос, но имаш добро сърце; забрави миналото, прекръсти се, тръгни по нов път, влез в пътя господен: не удряй вече в кантара, не продавай кукувицата за славей, не отваряй вече писмата, за да четеш хорските тайни. Чуваш ли? Чувам и се подчинявам, да речеш.

— Чувам и се подчинявам, отче — отговори Янакос и бързо-бързо се оттегли до стената.

Уплаши се да не би дяволският му поп да почне да му вади всички кирливи ризи наяве. Но попът го съжали, млъкна; тогава Янакос доби кураж:

— Отче — каза той, — ще те помоля за нещо. Мисля, че в евангелието се казва и за едно магаренце. Когато влязъл, мисля, в Ерусалим на Връбница, Христос го яздел. Трябва ни, значи, и едно магаренце; нека това магаренце бъде моето.

— Нека бъде волята ти, Петре, ще вземем и магаренцето ти — отвърна попът и всички прихнаха да се смеят.

В този миг влезе Михелис; пълен, пухкав, румен, със стръкче щир над ухото, със златен пръстен на ръката. Беше потънал в чоха и атлаз, а бузите му горяха; беше докоснал току-що ръката на Марьори и още чувствуваше топлината й.

— Добре дошъл, галенико наш, Михелис — каза попът, като се любуваше на бъдещия си зет; — Теб единодушно избрахме да въплътиш любимия ученик на Христа, Йоан. Голяма чест, голяма радост, Михелис; ти ще се надвесваш връз гръдта Христова и ще го утешаваш; ти ще го придружиш, до последния миг, до кръста, когато останалите ученици ще са се пръснали; и на теб ще повери Христос майка си.

— С твоята благословия, отче — каза Михелис и се изчерви от удоволствие; — още от малък се любувах на този апостол по иконите, беше все млад, красив, изпълнен с благост, и ми харесваше; благодаря, отче. Имаш ли да ми заръчаш нещо?