Никос Казандзакис - Христос отново разпнат

— Малко е завеян — изписка старият Ладас, — вижда призраци.

— Това е хубаво — увери попът, — от мен да го знаете.

Душата да е чиста!

— И издържа да яде бой, да го бодат тръните и да носи кръста. А пък е и овчар, и това е хубаво; овчар е бил и Христос на човешките стада — каза и учителят.

— Разрешавам му — каза чорбаджията, след като размисли известно време; — ами синът ми?

— Той става за Йоан — каза възторжено попът. — Има всичко, каквото трябва за това: пълен, пухкав, черни коси, бадемовидни очи, от добро семейство, такъв е бил и любимият ученик.

— За Яков — каза учителят, като гледаше плахо брат си попа, — добър ми се струва, не можах да намеря по-добър, Костандис кафеджията: има свиреп вид, мършав е, неразговорлив, и инатчия; така представят апостол Яков.

— А има си и жена, която го държи под чехъл — обади се отново капитанът. — Бил ли е женен и апостолът, какво ще кажеш, премъдри?

— Не се подигравай със светините, безбожнико! — извика ядосано попът. — Не се намираш на кораба си, та да ги плещиш пред юнгите; това е мистерия.

Учителят се поокуражи.

— Хубавичък Петър — каза той — ми се струва ще бъде праматаринът Янакос: ниско чело, къдрави сиви коси, късо чейне, лесно се ядосва и бързо му минава, пламва и угасва като прахан; но има добро сърце. По-добър Петър не намирам в нашето село.

— Малко крадлив пада — каза чорбаджията, като поклати тежката си глава. — Ама нали е търговец, какво друго очакваш? Няма значение.

— Разправят — изсъска пак старият Ладас, — че бил убил жена си. Пукнал я.

— Лъжа, лъжа! — извика попът. — Мен питайте! Изяла покойната веднаж от лакомия цяло кюпче със суров нахут и след това я хванало жажда, пила, пила вода, цяла стомна, жадна била горката, надула се и пукнала. Не си слагай грях на душата, дядо Ладас!

— Така й се пада! — каза капитанът. — Ето какво прави водата, да е пила ракия!

— Трябват ни още един Пилат и един Каяфа — каза учителят. — Трудно, струва ми се, ще ги намерим.

— По-добър Пилат от твоя милост, чорбаджи, няма да намерим — обади се попът с ласкав глас. — Не мръщи вежди, Пилат е бил също голям чорбаджия и е приличал на теб: благородник, охранен, чист, с гуша. И добър човек; сторил, каквото могъл, да спаси Христос и накрая казал: „Измивам си ръцете“, и така се избавил от грях. Приеми, чорбаджи, така ще придадем величие на мистерията. Представи си каква прослава за селото ни и колко народ ще се домъкне, когато се узнае, че големият чорбаджия Патриархеас ще бъде Пилат!

Чорбаджията се усмихна гордо, запали чибука си и не каза нищо.

— Чудесен Каяфа става от дядо Ладас! — подметна отново капитанът. — По-добър Каяфа къде ще намерим? Твоя милост, отче, дето изографисваш, я ми кажи какъв го изкарват Каяфа по иконите?

— Ами… — рече попът, като преглътна на сухо — горе-долу като дядо Ладас. Кожа и кости, с мазни дрехи, с хлътнали бузи, с жълт нос…

— А мустаците му проскубани ли са били? — попита отново драката капитан. — И цепил ли е косъма надве? Носил ли си е обущата под мишница, за да не им се изтъркат подметките?

— Ще си отида! — извика Ладас и скочи от миндера. — Твоя милост да станеш някой, капитан кьосе! Не ни ли трябва и някое кьосе?

— Аз ще остана резерва каза със смях капитанът и се престори, че засуква мустак. — Може, санким, до една година, хора сме, стари сме, един от двама ви, твоя милост, мустакати Ладас, или негово благородие Пилат, да хвърлите петалата; и тогава аз ще заема мястото му, за да не се развали мистерията.

— Намерете друг Каяфа, това ви казвам! — извика стария пинтия. — Трябва да поливам, отивам си!

И тръгна към вратата. Но попът с една крачка застана пред вратата и разпери ръце.

— Къде отиваш? — каза той. — Народът идва, няма да си отидеш; няма да ставаме за резил!

И после добави по-меко:

— Трябва да направиш и ти една жертва, кир старейшино! Помисли и за ада. Много от греховете ти ще бъдат опростени, ако ни помогнеш в това наше богоугодно дело. По-добър Каяфа няма да намерим, не се опъвай. Господ ще го запише в тефтерите си.

— Каяфа аз не ставам! — извика съвсем изплашен старият Ладас. — Намерете друг! А за тефтерите, дето викаш…

Но не свари да довърши думата си; селяните вече се изкачваха по стълбата и попът дръпна мандалото на вратата.

— Христос воскресе! — поздравиха десетина селяни, като поставиха длан на гърдите, после на устните, сетне на челото и се наредиха прави край стената.

— Во истина воскресе! — отвърнаха старейшините и се нагласиха на миндера с кръстосани крака.