Никос Казандзакис - Христос отново разпнат

— Ами какви разноски ще има, я ми кажи, за да стигне до Швейцарско?

— Разноските поемам аз! — заяви Янакос, като вдигна ръка. — За хатъра на моя Али ага!

— Море, защо не седнем да го изядем ние! — предложи кафеджията, когато Али ага излезе.

— Боже опази! — възпротиви се Янакос. — Честни работи, кумец!

Обърна се към селяните:

— Ще прощавате, момчета — каза той, — ама съм капнал от път, ще си легна. Утре пак, ако е рекъл господ, ще си поприказваме; ще ме питате каквото там си щете, и ще ми дадете поръчките и писмата си. И повикайте жените си, като чуете тръбата, да дойдат да пазаруват… Лека нощ!

Извърна се към стената, изтегна се уморено и се унесе в сън.

Наближаваше вече пладне. Янакос беше свършил хубава работа в селото, прибираше се вече в Ликовриси; магаренцето му припкаше доволно, макар че сега беше натоварено с цяла газена тенекия спанак с ориз; радваше се, като удушваше любимия си яхър, с пълната ясла и коритото с бистра вода. Сърцето му биеше като на човек; дори навири опашка, да зареве. Но господарят му я сграбчи и смъкна надолу.

— Не бързай, Юсуфчо, карай към планината; ще отидем първо при Манольос.

Нахокал го беше онзи ден Янакос, тежки думи му бе казал, лошо се бе държал с него, и сега съжаляваше; и много му се искаше да види Манольос и да го помоли за прошка.

— Прав бях — измърмори той, — но какво от това? Много чувствително момче е Манольос, едно перо дори може да го нарани; а пък аз, магарето, се нахвърлям върху него с брадва!

Мислите му литнаха към поп Григорис, към стария Ладас, Михелис, вдовицата, обходила цялото село, върнаха се отново при Манольос.

— Лошо се държах с него, лошо… — измърмори той отново. — Забравих, че ние, четиримата, сме вече свързани през цялата тази година един с друг; един вид съдружници, така да се каже — ала не за пари, а за рая! 9 9 Игрословие — „парадес“ — пари, и „парадисос“ — рай. — Б.пр.

Засмя се на остроумието, което му бе хрумнало. После се замисли.

„Абре, дяволе — каза си той, — има си хас парите и раят да са едно и също нещо? Не може да бъде! Не, не може да бъде! Защото тогава господ и дяволът — боже, прости ме! — щяха да бъдат едно и също нещо!“

Чу зад себе си магарешки рев. Извърна се; Христофис каруцарят, яхнал магарето си, излизаше от селото. Стар, дебелак, шегаджия; беше се женил три пъти, направил беше много деца, не помнеше колко, едни бяха умрели, други се бяха пръснали, отървал се беше; и сега само се смееше и присмиваше.

Янакос се поспря, да го изчака.

— Добра среща, барба Христофис! — каза той. — Искаш ли да ми направиш една услуга? Много ще ти бъда благодарен!

— Я кажи да видим! Омръзна ми да правя услуги бре, Янакос.

— Спри за малко на Саракина, на път ти е, и дай тази газена тенекия на поп Фотис. И ако те попита кой ти я е дал, кажи му — един грешник, нищо друго.

— Какво има в нея бре, Янакос? Не може да се повдигне май… — каза старият Христофис, като слезе от магарето си.

— Спанак е ориз!

И му разправи цялата история.

Старият Христофис избухна в смях.

— Бъди благословен, Янакос! — каза той. — Ех бре, ако господ беше като теб! Нямаше да обикалят по света гладни сираци и неутешими вдовици. Отивам тогава, да хапнат сиромасите!

— Не бързай, толкова дни ме нямаше; какви новини има от село? Жив ли е още старият Ладас?

— Няма пукница за този чифутин; много разноски, санким, за погребението, няма сметка; а пък на онзи грешник, капитан Фортунас, мустакатия, малко хляб му остава.

— Ще поевтинее ракията — каза Янакос и се засмя.

— Но ще фалират бръснарите — отвърна старият Христофис.

— Ами поп Григорис, чорбаджийският му поп?

— Жив и здрав е, проклетникът му недей! И измислил, казва, един нов цяр за яловите жени. Дълъг като суджук, и го продава на аршин; един аршин, вика, ако изяде и най-студената жена, ще роди дете.

Прихнаха да се смеят и двамата.

— Хиляда години да живееш, барба Христофис! Ако ти умреш, ще умре и смехът. Хайде сега, със здраве! Ще купя стотина аршина от суджука, дето казваш, та да напълня околните села със синове и дъщери.

— На добър час, Янакос, и добри печалби!

Разделиха се, но след малко отново се чу гръмкият глас на стария Христофис.

— Мошеникът му неден! Ами че този суджук бре, пръч такъв, го е измислили господ още преди хиляди години и го е дал на Адам!

И планинският склон екна от смеха му.

Манольос зърна отдалеч Янакос, който се изкачваше с магаренцето си. Събра смелост, стана: „Манольос — каза си той, — мъченичеството започва; дръж се!“