Никос Казандзакис - Христос отново разпнат

— Слава богу — прошепна той, — не е било сън. Много пъти ми се е случвало насън, да държа, уж, лири в шепите си… А на сутринта търсех под възглавницата си, глупакът с глупак! Ала сега, слава богу!

Попипа отново лирите, успокои се.

Манольос се появи, избърса челото си, видя Янакос под маслината, отиде при него.

— Много тежък е негова милост, душата ни изкара! — каза той.

— Бързам — каза Янакос, — искам да ти кажа само две думи и си тръгвам; имам много работа днеска… Слушай, Манольос: първо, да не си стъпил днес в къщата на чорбаджията си; като научил за кошовете, побеснял, грабнал си бастуна и тръгнал да бие сина си. Барда, значи, от него, докато премине бурята.

— Но ако е така, трябва да отида и аз, та да си поделим с Михелис боя; и аз съм виновен.

— И аз съм виновен, но няма да отида. Срамота е, ще речеш, ама е по-добре… Не си тръгвай, чакай; искам да ти кажа и това: Катерина вдовицата хвърля мрежите си и иска да те оплете; все те сънувала, казва, и снощи на площада ти намигна, ама ти къде ще разбереш! Опичай си акъла, Манольос, звяр е Катерина и на владици може да им вземе акъла… Помисли за идния Великден и за дълга си… Да не измърсуваш!

Манольос сведе глава, изчерви се; и той също беше сънувал тази нощ вдовицата, ама как, не си спомняше; като се събуди, очите му бяха уморени.

— Христос ще ми помогне — прошепна той.

— Къде по-напред да свари и той, Манольос, понапъни се и ти! Ама хайде сега, че бързам, твой ред е; нали искаше да ми поръчаш май нещо!

Манольос се смути, не знаеше как да подхване, че да не засегне приятеля си.

— Ще прощаваш — каза най-сетне той — за това, което ще ти кажа, но ние, четиримата, сега имаме една голяма цел, свещена, сега сме като едно цяло… Ако някой от нас стъпи накриво, другите трябва да го подкрепят; един да се погуби, погубваме се всички. И затова се осмелявам…

— Казвай, казвай, Манольос, не го усуквай — каза Янакос и започна да развързва магарето си от маслината. — Бързам, ти казвам.

— Днес отново почваш работа — каза с мек глас Манольос и хвана нежно Янакос подръка. — Тръгваш пак да обикаляш селата със стоките си. Не забравяй, заклевам те в Христа, не забравяй какво ти заръча вчера отчето…

— Какво ми заръча отчето? — възкликна Янакос и гласът му изведнъж беше станал груб.

— Моля ти се, Янакос, не ме разбирай криво… Да не удряш, вика, в кантара, да не…

Янакос пламна; развърза рязко магарето, омота ядосано повода на ръката си:

— Добре, добре… Светиня му мисли, че е лесно… Ами какво щеше да каже той, ако и аз му заръчах да затегне малко колана си, да не се тъпче и да дава излишното на бедните? Да не смесва кола, брашно и подправки и да ги продава за мехлеми, които дерели всички болести, шарлатанинът му неден! Ами че лани не остави ли непогребан дели три дни стария Мантудис, та се вмириса, защото искаше наследниците да му платят предварително? А друг път не изкара ли на търг лозето на горкия Геронимос, кърпача, защото му беше длъжник? И тази година дори, няколко дни преди Страстната седмица, не изкалъпи ли тарифа — толкова за кръщене, толкова за сватба, толкова за погребение, иначе, вика, няма да кръщава, няма да венчава, няма да погребва! И сега има лице, рогачът му с рогач, да ми заръчва на мен, бедния човек…

— Не ругай отчето — прекъсна го Манольос, — всеки отговаря за душата си, ти си гледай своята душа, Янакос! През тази година трябва да сме чисти, непорочни, ти ще бъдещ апостол Петър, не забравяй това… Какво правим, когато ще се причестяваме? Постим, не ядем месо, нито блажно, не псуваме, не се ядосваме… Така и ние сега, Янакос…

Но Янакос беше кипнал; съзнаваше, че Манольос е прав, и това го вбесяваше още повече. Заряза попа, заяде се сега с приятеля си; изсъска:

— А твоя милост, Манольос, не забравяй, че ще бъдеш не апостол, ами самия Христос. Трябва ли тогава да докосваш жена? А пък твоя милост сега се готвиш да се ожениш! Да или не? Какво се изчерви? Да или не? По дяволите всички ни, ще кажа аз; трудно нещо е светостта…

Манольос сведе глава и не каза нищо.

— Да или не? — отново изсъска Янакос, който все повече се ядосваше. — Гледаш Леньо и се облизваш… А пък сатаната ти я показва в сънищата ти, такава каквато я искаш, чисто гола! И аз съм бил някога будала като теб, знам тертипите на сатаната… Докарва ти я насън и съгрешаваш, и на сутринта ставаш с уморени очи… А когато ще представяш разпнатия Христос, ще бъдеш младоженец… Ще те разпъват, ама на теб акълът ти ще бъде другаде! Ще си знаеш, че всичко това е игра и че друг е бил разпнат, и ще си мислиш, тъкмо когато ще викаш горе на кръста: „Или, Или, лама сабахтани!“ 4 4 Последните думи на Христос: „Господи, господи, защо ме изостави!“. Б.пр. , че след малко ще се върнеш в къщурката си, след разпятието, и Леньо ще те чака с топла вода да се измиеш, с чисти дрехи да се преоблечеш и да легнете и двамата, след разпятието, в кревата… Затова мълчи, Манольос, не ми давай съвети на мен! Едно пееш, друго играеш…