Никос Казандзакис - Христос отново разпнат

Чу се, дрезгав, задавен, изпълнен с бяс, гласът на агата:

— Вземете го, убийте го, направете го на кайма, дяволите да ви вземат всички!

И като каза това, затръшна силно вратата.

Спусна се първи попът и сграбчи Манольос за рамото, а Панайотарос — за другото, селяните го наобиколиха, шумяха, нахвърляха се върху него, удряха го, блъскаха го, влачеха го към църквата. Нощта се беше спуснала, без никаква звезда, черни облаци бяха отново покрили небето, глухи, безсилни светкавици припламваха и угасваха далеч на запад.

Минаха край платана, докосваха нетърпеливо, опипваха, душеха Манольос, задъхани, но никой не говореше. Изтича клисарят, измъкна от пояса си големия ключ, разтвори широко вратата на черквата, народът влезе. Три сребърни кандила горяха пред иконостаса — едното пред Христос, другото пред Богородица, и третото пред Свети Иван Предтеча. Всички останали великомъченици и ангели, нарисувани по стените, бяха потънали в мрак. Само на еднокрилата вратичка за олтара, осветени от кандилото на Богородицата, проблясваха големите крила на архангел Михаил и червените му, като на яребица, крака. Черквата ухаеше на восък и тамян.

Поп Григорис сграбчи сега Манольос за врата, довлече го пред иконостаса, повали го с един замах на земята и го накара да коленичи пред Архангел Михаил. Беше толкова нетърпелив, толкова се задушаваше от радостта на отмъщението, че досега не беше проговорил. Думите се струпваха, блъскаха се, изопачаваха се в гърлото му; излизаха като някакво объркано безспирно мучене.

Панайотарос тури един ритник на Манольос, който, с изправена глава, коленичил, гледаше спокойно и безмълвно червените крака на архангела; измъкна се и старият Ладас от тълпата, приближи се, като се смееше гръмко, и го заплю. Селяните пристъпиха, струпаха се зад Манольос и го загледаха нетърпеливо, като предвкусваха с тайна, голяма наслада мига, когато поп Григорис щеше да даде знак да се нахвърлят върху него. Облизваха устни, а езикът им лепнеше на небцето, сякаш ги беше обзела изведнъж непоносима жажда.

Влезе в олтара поп Григорис, сложи си извезания със златна сърма патрахил, отвори царските двери и се спря. Под светлината на трите кандила лицето му блестеше, свирепо; раната на челото му пак се беше разкървавила и брадата му беше цялата в червени петна.

Кимна на Панайотарос и той сграбчи под мишниците Манольос и го тръшна пред краката на попа; селяните пристъпиха още по-близо, за да гледат.

— Во имя отца, и сина, и светаго духа! — разнесе се тежкият глас на свещеника, сякаш започваше богослужение.

— Амин! — отвърнаха селяните и се прекръстиха.

— Братя — извика поп Григорис, — коленичете да се помолим всички на бога да слезе в тоя час в черквата и да раздаде справедливост. Тук в краката ти, господи, стои отлъченият и чака да падне върху него твоя меч! Краде, пали, уби, внесе раздор сред народа, предизвика скандали по къщите, развали годежи, раздели съпрузи, хвърли баща и син във вражда, подбуди и доведе дрипльовци и нехранимайковци да подпалят и оплячкосат богосъхраненото ни село, Ликовриси.

Докато е жив той, господи, вярата и честта ще бъдат в опасност. Докато е жив той, християнството и гръцкото племе, двете големи надежди на света, ще бъдат в опасност. Подкупен е от Московеца, синът на сатаната, да затрие от лицето на земята твоето име! Събрахме се тая вечер в твоя дом, господи, за да съдим; слез, вседържителю, от купола на черквата и съди; и води ръцете ни да изпълнят справедливата ти присъда!

Постави с ликуване и гняв крак върху плещите на Манольос и извика:

— Загубих дъщеря си и брат си по вина на този! Загуби сговора си селото ни по вина на този! Влезе Антихриста, Московеца, в селото ни, и този му отвори вратите! Изпълниха се с гнезда на оси склоновете на Саракина, и този доведе рояка! Братя християни, глас народен — глас божи, отсъдете!

Докато попът говореше, народът все повече се разяряваше; под светлината на трите кандила блестяха, изпълнени с омраза изблещени очи, и зъби, и стиснати юмруци, и цялата тази тъмна маса се полюшваше и ръмжеше. Панайотарос, приклекнал, гледаше в очите Манольос, сякаш се боеше да не му избяга; мръднеше ли Манольос малко надясно, мръдваше и той надясно; мръднеше ли наляво, мръдваше и той наляво, готов да се нахвърли върху него и да го сграбчи. А старият Ладас, коленичил и той до него, си спомни за изгорялата си къща и за бъчвите, и за кюповете, и започна да се вайка.

Наведе се поп Григорис към Манольос, който сега беше приседнал спокойно на стъпалото.