Никос Казандзакис - Христос отново разпнат

Виковете на площада станаха още по-яростни:

— Манольос! Манольос! Смърт!

— Чу ли? Викат да те предам; няма да излезеш жив от ноктите им, направи си сметка!

— Направих я, ага; предай ме. За едно само те моля; не давай да закачат някой друг; имат право саракинците, но не го намериха с добро; аз поисках да го взема със сила и направих каквото направих. Аз съм виновен, никой друг! Добри хора са те, ага; кротки, честни, работливи.

— Абе, били, казват, болшевики; искат да хвърлят във въздуха Турция!

— Не ги слушай тия, ага; бедни са, искат да живеят, да пуснат корени и те в земята. Нищо друго.

Агата се хвана за главата; одаята започна да се върти.

— Абре, вие, гърците, ще ме подлудите; слушам единия — има право; слушам другия — има и той право, обърках се… Ама кълна се в аллаха, ще ви хвана някой ден да ви избеся всичките, та да мирясам!

Отдолу отново се чуха викове, все по-яростни:

— Манольос! Манольос! Смърт!

— Не знам какво, по дяволите, да правя? — измърмори агата. — Жал ми е за теб, нещастнико, защото си, пак ти го казвам, луд и светец; искаш да покриеш, като квачка, под крилата си, всички мръсотии на света. Жал ми е за теб, но там е работата, че ако не им сторя хатъра, може да си намеря белята… Знам ли аз дали не си болшевик? Този дяволски поп кара сега народа да си дере гърлото, способен е да стигне чак до пашата в Смирна и да ме обади; и отиде ми главата! Разбра ли бре, Манольос? Ами че влез ми и твоя милост в положението! Ти какво щеше да направиш, бога ти! Не е ли по-добре да те предам и да те правят каквото си щат, отколкото ден и нощ да виси отгоре ми гилотината? Кажи си и ти мнението, имам ли право?

— Имаш право, ага; предай ме.

— Не ми го казвай, бре, така спокойно, защото ме хваща яд! Кажи, бре, че си болшевик, та да се разяря, да стана да те предам и да ми е спокойна главата, че не предавам едно невинно агне на вълците… Разбираш ли какво искам? Спокойствието си искам, да ви вземат дяволите, спокойствието си, да се отърва и от теб, и от тях… Но и да не взема грях на душата си за един невинен… Разбра ли? Ако ми кажеш, че си болшевик, всичко се нарежда.

— Болшевик съм, ага — каза Манольос, — опасен съм за довлета, — ако можех, щях да го хвърля във въздуха!

— Казвай още, бре, казвай, кълна се във вярата си, надувай нещата колкото можеш, за да се разгневя!

— Безчестен е този свят, ага, несправедлив, жалък; най-добрите гладуват и биват онеправдани, най-лошите ядат и пият, и управляват, без вяра, без срам, без любов. Не може да се търпи повече неправдата! Ще изляза на улиците, ще застана сред площадите, ще се кача на покривите и ще викам: „Елате всички гладни и онеправдани и честни да се съединим, да подпалим света, да се прочисти земята от владици, от господари и аги.“

— Казвай още бре, Манольос, казвай, добре ги докарваш, започвам да се ядосвам.

— Иска ми се, ага, да имах сили да стана и да обявя въстание в целия свят. Да вдигна всички хора, бели, черни, жълти, да станем една всемогъща войска на глада и да влезем в големите скапани градове и гадните дворци и в безсрамните цариградски сараи и да ги подпалим!

Но аз съм жалък и слаб, едно перекенде в село, загубено в дълбините на Анадола, и гласът ми не може да се чуе отвъд Ликовриси и Саракина. И ето, заставам между Ликовриси и Саракина и викам: „Вдигнете се, братя, на оръжие, момчета, докога ще бъдем роби? Докога ще свеждаме врат и ще хленчим: «Заколи ме, аго, та да стана светец!» Напред, дойде времето, свобода или смърт! Не ни дават с добро нашето право, ще го вземем с меча си! Стройте се като войска, слезте в безчестното богато село, убийте всички, които ви се опрат, изгорете къщата на стария Ладас, чифутина, домът на Патриархеас е наш, влезте вътре, укрепете се!

И като пуснете здраво корени и закрепнете, вдигнете се, бийте, агата, да се пръждоса от гръцката земя, изгонете тиранина чак до Кокини миля и още…“

Но Манольос не свари да довърши; агата скочи разпенен; сграбчи Манольос за врата, разтърси го яростно, повлече го по пода, отвори вратата, тури му един ритник, отърколи го по стълбата, слезе след него, сграбчи го отново за врата, завлече го на двора, отвори външната врата.

Народът се втурна, но изведнъж се спря смаян; агата, целият прежълтял, с пяна на уста, държеше Манольос за врата; а отзад Панайотарос, с насинена подута мутра, се смееше и махаше с ръце на тълпата и правеше знаци на селяните да се приближат; първи се спусна поп Григорис и застана най-отпред с разтворени ръце, готов да сграбчи Манольос.