Никос Казандзакис - Христос отново разпнат

— Заклеваш ли се бре, Панайотарос? — изръмжа агата и позеленя от злъч. — Заклеваш ли се?

Панайотарос хвърли бърз поглед към попа; той му кимна.

— Кълна се, ага!

— Той е болшевик, ага — каза поп Григорис, като се помъчи да се надигне от стола. — Една цел има: да хвърли във въздуха Турция! И има зад гърба си Московеца, който го подкрепя. Ако го оставим жив, ще освирепее, ще изяде света!

— Абре, и ти ги приказваш едни такива опашати! — каза агата, който обаче беше почнал да става неспокоен.

Попът сега се беше изправил, събра сили, пристъпи към агата:

— Приказвам ги опашати ли? Ами че работата е съвсем ясна! Спомни си, ага, какво беше Манольос в началото, тук, в селото ни, и какво стана; един прост овчар, ратай на Патриархеас, без нито една глава свой добитък, без нито педя земя, нищожество, перекенде. И след няколко месеца, с лукавства, с помощта на московеца, заповядайте какво стана — звяр! Вдигна свой байрак, уби хора, разтури семейства, доведе някъде от майната си поп Фотис и дрипльовците му, завзе Саракина, изкалъпи под носа ни ново село, все от болшевики! Закле се да слезе да подпали конака, да те убие, ага, да оплячкоса селото и да повика Московеца да го завземе… Рискуваш си главата, ага, опичай си акъла! Влезе вълк в кошарата ти, убий го!

Голяма тревога обхвана агата; досега гледаше с пренебрежение на цялата тая работа; гръцки им работи, казваше си той, гърци с гърци се бият, нека си изкарат очите. Ама ето че сега се замесваше и довлетът, замесваше се и Турция! Ако оставя този червей Манольос да закрепне, какво ще стане с Турция? Пак ще се спусне Московеца да я блокира, и после върви се оправяй!… Има право този пръч попът; вълк влезе в кошарата ми, ако не го изям аз, ще ме изяде той!

Отвори уста, заговори:

— Каквито, по дяволите, и разправии да си имате помежду си, гърци с гърци, пет пари не давам; но сега виждам, че това не са само гръцки работи; работата става дебела… Хайдете, вървете по дяволите, всички, оставете ме сам, да си събера ума, да видя какво ще измисля… Хайде, пръждосвайте се!

Вдигна бича и започна да плющи с него над главите и по гърбовете им.

Сащисаха се и тримата, свряха глави в раменете си, за да не ги закачи бичът, и се спуснаха, притиснати един до друг, към вратата, а зад тях бичът свистеше. Тури един ритник на вратата агата, затвори я, остана сам.

— Донеси шишето с ракията! — извика той на Марта. — Трябва да взема решение!

Поп Григорис и Ладас минаха през селото, накараха клисаря да бие камбаната пак като за умряло, насъбраха се селяните на площада; дойдоха изранените, през цялата тази нощ не можеха да преглътнат срама си, да не успеят да изгонят парцаланковците, и днес се бяха озверили, търсеха отмъщение. Застана попът сред площада, беше се съживил отново, завика:

— Чеда мои, посрамихме се, трябва да отмъстим! Говорих с агата, спогодихме се. Кой е виновен за всичките ни беди? Само един, Манольос отлъченият! Но дойде и неговият час; агата ще ни го предаде да го съдим, да го осъдим, да му изпием кръвта. По-бързо, чеда мои, вдигнете се всички, съберете се пред конака, раздерете дрехите си, викайте: „Манольос! Манольос! Предайте ни Манольос!“, нищо друго; останалото е моя работа! Запъти се бързо към църквата, захлупи се върху тялото на брат си, целуна го, прочете му набързо благословиите, умът му беше другаде; наведоха се селяните, вдигнаха мъртвеца, отнесоха го в гробището; подпря се на дългия си бастун попът, спомни си за детските си ГОДИНИ, разплака се. Погребаха набързо учителя, пиха по една ракия за бог да прости и се разотидоха; на всички умът им беше другаде и бързаха.

Към обяд агата беше съвсем пиян и беше взел решение; повика Панайотарос, който седеше отвън, пред прага, като бито куче и чакаше.

— Ела тук бре, Панайотарос! — каза му той. — Можеш ли да ходиш, или съвсем окуця, нещастнико?

— Ако е нещо за Манольос — отвърна той, — мога.

— Главата ти я различавам, ама не виждам феса ти; какво си го направил бре, гяурино, феса си?

— Забравих го вчера, ага, на кладенеца „Свети Василий“; научих, че го е намерила старата Мандаленя, ще пратя да ми го донесат.

— Тури си феса, вземи и двама яки селяни, ако не можеш сам, и иди да ми доведеш Манольос. Хайде, друм!

— Жив или мъртъв?

— Жив.

Не куцаше вече, хвърчеше от радост Гипсоядеца, тръгна.

— Дойде твоят час, Манольос! — измърмори той, като потриваше ръчищата си. — Да си жив, Юда Панайотарос, изядохме го!

Манольос се беше разположил със своите хора в голямата градина на Патриархеас, извън селото, близо до езерцето Войдомата. Бяха вече издигнали колибата си, Манольос беше определил кои щяха да останат да вардят, и се канеше, щом се стъмни, да влезе в селото, за да види какво става и да се посъветва с поп Фотис; беше чул камбаната пак да бие и беше неспокоен.