Никос Казандзакис - Христос отново разпнат

В това време Манольос тичаше начело, а зад него народът; стигнаха пред дома на стария Патриархеас, разбиха вратата, влязоха.

— Момчета, тук ще се укрепим! — извика Манольос. — Хайдете двама от вас да донесете отчето ни, а всички останали влизайте вътре; завладяхме я, честито!

Изтичаха двамина да донесат поп Фотис; стопанките тичаха с кофи да гасят огъня; селото беше опустяло…

Изведнъж се чуха изплашени викове:

— Гори къщата на стария Ладас!

Строшиха кюповете му, разлива се зехтинът му, строшиха бъчвите му, разлива се виното му! — Старият Ладас и жена му излязоха на улицата и плачат!

Панайотарос си беше изгубил чернения фес, а Манольос му беше изтръгнал единия пищов; тичаше насам-натам, куцукайки, стреляше с другия пищов и подканваше предизвикателно Манольос да се покаже. Но Манольос сега се беше надвесил връз поп Фотис, когото бяха пренесли и положили на мекия креват на Патриархеас; жените бяха привързали раните му и сега току отваряше очи, гледаше наоколо другарите си и се усмихваше.

— Престъпиха клетвите си — казваше той, — бог ще ги накаже! Тръшнах поп Грнгорис, гърбът му омете земята, доволен съм.

— Боли ли те, отче? — запита го Манольос.

— Ами че разбира се, Манольос, боли ме, но съм, ти казвам, доволен; бог отсъди, победихме!

Чуха се радостни викове на двора; Лукас с още двама свои другари се бяха вмъкнали в къщите, които бяха подпалили, вратите им бяха отворени, жените носеха вода, за да угасят огъня, успели бяха да грабнат три заклани свине, които висяха на ченгелите, и ги бяха донесли с радостни викове в дома на Патриархеас.

— Накладете огньове, жени! — извикаха те. — Имаме бол дърва, отворете и килерите, извадете брашно, омесете хляб, опечете месото, юнаците са гладни!

— Пости са сега, не се яде дори зехтин! — възрази една старица. — Не се ли боите от бога?

— Да попитаме отчето — каза Лукас.

— Вземам греха върху себе си — отвърна поп Фотис. — Яжте!

Пристигна и Янакос, опърлен, целият омазнен.

— Изкарах си яда, братя! — извика той. — Доволна е душата ми! Изгори вдовици и сираци старият чифутин, изгорих го и аз!

На вратата се почука, отвън се чу гласът на Костандис:

— Отворете, отворете, момчета, учителят е убит.

— Спуснаха се, издърпаха мандалото, Костандис с дебелия Димитрос и Андонис влязоха, като носеха на ръце убития. Главата му беше разбита, мозъкът му изтичаше; очите му бяха останали отворени, като стъклени; долната му челюст беше цялата разтрошена. Намерихме го в една яма — каза Костандис. — И двете села го бяха стъпкали.

Наведоха се всички, мъже и жени, и го целунаха.

— Намеси се, искаше да ни помири, а ние го убихме… — каза Манольос, като избърса очите си.

Агата, изтегнат в меката си постеля, слушаше гърмежите, пушеше си чибука и галеше Браимчо… Но момчето беше усетило миризмата на барут, кръвта му се беше разпалила, риташе и искаше да изскочи навън, да стреля и то с пищов; но агата го държеше здраво за крака, не го пускаше.

— Не ставай щур, Браимченцето ми, остави гърците да се трепят помежду си; няма свършек, проклетото му племе! От колко години вече, от деди и прадеди, се мъчим да ги затрием? И докъде я докарахме? Да се не видим макар! Един изтръгваш, десет поникват… Ако не се трепят, ти казвам, помежду си, не можем ги изтрепа; и така, оставям ги да се трепят помежду си; и когато си извадят хубаво-хубаво очите, яхвам кобилата си и отивам да сложа ред. Разбра ли? Казвам ти това, ако някога успееш да станеш и ти ага в гръцко село, да знаеш, бре, как да се държиш с гърците.

— Пусни ме да утрепя и аз няколко души — извика разпаленото турче, — сърбят ме ръцете.

— Абре, не си прави труд, ти казвам, те сами се трепят помежду си; ако се намесим и очистим неколцина от тях, ще си намери довлетът белята; ще дойдат пак франгските кораби в Смирна да я блокират, и ще стане една!… Добре сме си тук, в леглото, Браимченцето ми, пък е и студено навън, не те пускам. Сега ще ни донесе да хапнем мед с орехи старата.

Плесна с ръце; появи се старата Марта.

— Какво става мари, Марта?

— Трепят се, ага. Двамата попа са ранени, единият оскуба брадата на другия, Панайотарос си загуби феса, пък и му строшиха и коляното, подпалиха къщата на стария Ладас, зехтинът и виното текат по сокаците.

Агата прихна да се смее.

— Аферим, гяури! — каза той. — Сякаш съм ви платил за това! Хайде, мари, донеси ни орехи с мед. Обърна се към Браимчо, който още подритваше и искаше да се намеси и той в кавгата: