Никос Казандзакис - Христос отново разпнат

Свали след това протритото си расо, сгъна го внимателно и го постави върху един камък; видяха се дрипавата му черна риза и покритите му с кръпки гащи; клечкоподобните му крака се подаваха като чворести дървета и бяха целите в рани.

Поп Григорис стоеше разкрачен, със скръстени ръце и го чакаше да се приготви; очите му бяха изпълнени с гняв и презрение; удряше с крак по земята като кон; бързаше. Но когато видя изведнъж пред себе си поп Фотис, като скелет, облечен в дрипи, с черни, дълбоки като кладенци очи, настръхна; сякаш пред него се изправи призракът на смъртта.

— Прекръсти се, отче — каза спокойно поп Фотис, — готов съм.

Поп Григорис се прекръсти машинално и не се помръдна, сякаш се беше сраснал със земята.

— Ела бре, скакалецо — извика той подигравателно, — удряй!

— Не можеш ли, отче, да отвориш уста, без да изругаеш? С тази уста ли славословиш господа? Тези ли ръце вдигат светия дископотир?

— Тези ръце ще строшат кокалите на козите бради! — каза той и се спусна към противника си с наведена глава, като бик.

Беше вдигнал юмрук, за да го стовари, като обезумял, но поп Фотис се отмести леко и юмрукът удари във въздуха; поп Григорис за малко не се отърколи на земята. Побесня, нахвърли се отново върху него, сграбчи един кичур от брадата му, отскубна го, но поп Фотис свари, стисна мършавия си стоманен юмрук и го стовари върху издутия корем на поп Григорис; издумка коремът му и охраненият поп изрева от болка; помътняха очите му, пребледня, но събра отново сили и сграбчи през кръста поп Фотис, прилепи лице връз него и започна да го хапе по шията и да се мъчи да го удуши. И двамата не издаваха ни звук, само от време на време поп Григорис изръмжаваше като звяр, който яде.

Саракинците бяха притаили дъх.

— Загина отчето ни — измърмори Янакос. — Ще го удуши онзи рогач!

— Не се бой, Янакос, не виждаш ли господа? Над него е!

Не беше доизрекъл думите си Манольос и поп Фотис сграбчи с една ръка раздвоената брада на поп Григорис, а с другата му стовари един здрав юмрук по устата; изрева нещастният поп, наведе се и плю кръв, примесена със зъби; и преди още да успее да се съвземе от болката, поп Фотис го сграбчи през кръста, замята го наляво-надясно и изведнъж се стовари върху него с все сила и го тръшна по гръб на земята.

Изправи се, за да го притисне с коляно връз гърдите, но не свари; Панайотарос се нахвърли върху него и яростно го заудря. И изведнъж Лукас се юрна, спуснаха се след него и Манольос, и Янакос, смесиха се двете орди, засвистяха прашките и дълго време се чуваше как сопите се стоварваха, как ножовете работеха и пищовите стреляха във въздуха, или на месо. Отначало викаха и се ругаеха, но скоро започнаха да се чуват само ръмжене и ревове, сякаш се бяха счепкали зверове.

Костандис с Андонис и дебелият Димитрос довтасаха със сопите си, застанаха при саракинците.

— Костандис — извика му Янакос, като се измъкна от купчината, — изпълни ли поръката ми?

Костандис го гледаше объркано, не можеше да си спомни; каква поръка?

— Магаренцето ми…

— Не бери грижа, Янакос, в къщи е.

— Тогава отивам! — извика Янакос и нарами тенекията с гас. — Връз тях, момчета! — викаше Лукас, като удряше с една тежка тояга наляво-надясно по главите. — Връз тях, пометохме ги!

И наистина, ликоврисяните бяха започнали да се огъват, отстъпваха полека-лека, навлизаха в селото, мнозина офейкаха и се заключиха в къщите си… В това време саракинките бяха изтичали и вдигнали поп Фотис, положили го бяха край кладенеца и му промиваха раните; главата му беше разбита и от нея течеше кръв.

— Смелост, братя! — викаше Манольос и налиташе.

Беше грабнал от ръцете на Панайотарос пищова, стреляше във въздуха и прогонваше изплашената тълпа.

По едно време се чу гласът на учителя:

— Спрете, братя, не се избивайте, ще се споразумеем. Всички сме гърци, всички сме християни!

Но беше притиснат между двете войски, повалиха го долу и приятели, и врагове, и го стъпкаха; някой запрати по него един голям камък, и учителят се отърколи в несвяст в една яма.

Ликоврисяните бяха вече отстъпили в самото село; грабна Лукас другата тенекия с глас, която жените пазеха, спусна се към околните къщи и започна да залива стените им.

— Напред, жени, след мен, палете! — викаше той и пристъпваше.

Скоро пламъците зализаха стените и жените, които се бяха залостили вътре, започнаха да пищят.

Поп Григорис лежеше в безсъзнание; бяха го вдигнали и внесли в къщата на старата Мандаленя, там наблизо, и го бяха положили на двора; донесе церовете си старицата, надвеси се връз него и започна да му промива раните и да ги маже с разни мехлеми; и клетият поп ревеше.