Никос Казандзакис - Христос отново разпнат

И изведнъж гърдите се разшириха, устата се отвориха, първи започна поп Фотис и целият народ подхвана тържествено древния боен тропар, който пееха някога прадедите, когато тръгваха да прогонят варварите:

— Спаси, господи, люди твоя, и благослови достояние твое, победи на сопротивния даруя…

Ликовриси по същото това време започваше да се протяга и да се пробужда. Мразовито беше днес, навалял беше сняг по планините, добре си бяха стопаните в топлите постели и удължаваха, колкото можеха повече, излежаването си. Заклали бяха вчера свинете, бяха опърлили четината им, бяха ги разпрали и изкормили и ги бяха предали готови, изчистени, на жените и дъщерите си — те вече да се погрижат днес как да стане пачата, как да напълнят червата и да направят суджуци и да поставят в кюпчета и делвички маста, осоленото месо, сланината.

И така, днес първи се бяха събудили стопанките, запретнаха се, поставиха върху големи огньове казаните и започнаха да счукват, още от зори, пипера и кимиона за суджуците и да изстискват неранзи и лимони за пачата; а свинята, дебела, неподвижна, току-що изкъпана, преснообръсната, висеше, окачена за краката, на ченгелите в кухнята, и чакаше.

— Да не си посмяла мари, Марта, да внесеш свинско в къщата ми, та да се омърся! — казваше предната вечер агата на слугинята си, който цял ден слушаше квиченето на свинете по дворовете, когато ги колеха. — Плюя на вас, тъпи неверници, дето се мърсите със свинско и печете суджуци, та изпълвате въздуха със смрад!

Луд беше агата за свински суджуци, нямаше по-вкусно мезе за ракията, и хитрата гърбуша му ги поднасяше всяка година уж като осолено камилско месо. Знаеше агата какво е това, но се правеше на улав, ядеше и си облизваше и пръстите, и същевременно спазваше и закона на Пророка; дори в себе си не признаваше, че това вкусно месце, което ядеше, беше свинско; и всякога, в този ден, когато колеха свинете, той повикваше гърбавата старица и й заръчваше сърдито:

— Да не си посмяла, мари Марта, да внесеш свинско в къщата ми, та да се омърся!

Което означаваше: Иди и ми купи колкото може повече суджуци, уж за себе си; и ми ги поднасяй за мезе, и ми казвай, че са от камила.

— Не бери грижа, ага — отвърна гърбушата и дори не посмя да се усмихне, — ще ти намеря и тази година много суджуци от камила, не се притеснявай; да яде и Браимчо.

В това време гладните и дрипавите се спускаха тичешком от планината. Янакос се обърна по едно време към съседите си:

— Подходящ ден, братя — каза той, — избра отчето да налетим на селото; днеска свинете висят на ченгелите, готови; а стопанките са запалили огньовете и ги приготвят за нас. Да се посмаже вече и червото на сиромашията! Мислиш ли, че е заклал свиня и онази стипца Ладас?

Но другарите му, разпалени от суровия боен тропар, не отвърнаха нищо.

Бяха стигнали вече до подножието на планината, поеха по полето; селото се разстилаше пред тях със заснежените си къщи, всички комини димяха. Разтваряха ноздри гладните и вдишваха жадно миризмата на свинското, което вече се вареше за пачата. Жените си спомниха за съсипаните си домове, спомниха си какво правеха и те в този голям празник и въздишаха.

Преди да стигнат при кладенеца „Свети Василий“, поп Фотис се спря; даде знак, че ще говори.

— Чеда мои — извика той, — внимавайте! Ще отидем първо в къщата на стария Патриархеас и ще се укрепим; ако вратата е заключена, ще я строшим, наша си е, и ще влезем; а сетне ще си разпределим градините си, лозята си и нивите си, и ще ги заемем… Да даде господ да не ни нападнат; но ако ни нападнат, ще отвърнем и ние; война е това, правото си търсим, бог ще ни прости! Селото се пробуди, различавам в далечината хора да се събират, чувам, че камбаната бие, отваряйте си очите! Напред, всички заедно!

И наистина, камбаната биеше лудо, селото се вдигна; Панайотарос не можа да заспи, подушил беше нещо, излезе на разсъмване на балкона на агата, взря се към планината; и ето, скоро зърна в дрезгавината на утрото саракинците, които слизаха… Спусна се стремглаво по стълбата, излезе на площада, изтича до църквата, сграбчи въжето на камбаната и започна бясно да я бие.

По същото време старата Мандаленя, която беше отишла на кладенеца „Свети Василий“ със стомната си, видя отдалеч босия народ, който пъшкаше и слизаше, и се втурна към селото, като пищеше;

— Идат, идат прокълнатите! На оръжие, селяни!

Стопаните, които още се излежаваха, чуха, че камбаната бие, долови ухото им и виковете на старата Мандаленя, скочиха от постелите си, отвориха вратите и започнаха да тичат, загърнати в ямурлуците си, към църквата. Стопанките зарязаха работата си около свинете, показаха се на вратите и прозорците, и закрещяха на мъжете, които минаваха рошави: