Никос Казандзакис - Христос отново разпнат

Изведнаж иконата се намери в ръцете ми.

Народът се развълнува, заръмжа, жените паднаха на колене пред чудотворната икона и запищяха, а мъжете, възбудени от думите на отеца, се приближиха и загледаха пророка, обгърнат в пламъци, как се спуска от върха на планината; сега виждаха ясно — тази планина беше Саракина.

— Кога? Кога, отче? — чуха се отвред разгневени гласове. — Нямаме време за губене!

— По-скоро — извика Янакос, — по-скоро, отче; докато още имаме залък хляб да хапнем и да наберем сили; храната свършва!

Манольос се приближи до отеца, взе ръката му, целуна я:

— Вдигни ръка, отче — каза той, — дай знак; готови сме.

Поп Фотис простря ръце към хората си:

— След три дни — извика той, — след три дни, чеда мои, на двайсет и втори декември, се ражда светлината, пророк Илия се ражда; велик ден! Пригответе се, слизаме! Грабнаха мъжете иконата, почнаха поред да й се покланят, дървото и боите оживяха, мърдаше пророкът, развяваше се мантията му, сякаш беше огън и вятърът го раздухваше; а жените виждаха как по челото му бликат капки пот, а пък децата, като се приближаваха до него, виждаха как очите му стават големи и гневни и писваха да плачат и не искаха да му се поклонят.

Поп Фотис полегна в пещерата си, капнал; затвори очи, зачака да дойде сънят и бог да се яви в съня му и да му каже. А Манольос взе иконата на огнения пророк и я постави навътре в пещерата, и тъмното; до старата икона на разпятието с многото лястовици.

От този миг Саракина започна да гъмжи като военен стан; онези, които нямаха тояги, се пръснаха из планината да намерят някой як дъб и да му отсекат клоните; които знаеха да хвърлят с прашка, учеха жените и децата да мятат камъни. Поп Фотис раздаде колкото оръжия имаха на най-юначните и тичаше неуморно от един на друг и напътствуваше.

Привечер пристигна Костандис от селото; изненада се, като чу толкова шум, като видя мъже и жени, запретнали ръкави да хвърлят камъни с прашка и да дялат клони, за да направят сопи, сякаш се готвеха за война. Завари Манольос, приведен, да дълбае припряно новото лице на Христос, сякаш и то беше някакво оръжие и бързаше да го довърши, за да въоръжи народа.

Костандис седна до него; изглеждаше печален.

— Манольос — каза той, — ако имаш време, вдигни глава, чуй ме; нося лоши вести.

— Добре са ни дошли, Костандис; свикнали са планините на снегове; казвай.

— Вчера по пладне пристигна вест: Марьори умряла.

Манольос остави дървото, което дълбаеше, очите му се изпълниха с учудване и ужас.

— Умряла ли? — възкликна той изплашено, сякаш за първи път чуваше за смъртта.

Вчера дойде вестта, неочаквано; старият й баща нададе такъв вик, че цялото село се разтресе. Яхна веднага коня си и замина, като ревеше. Тази сутрин се върна; когато пристигнал в Мегало Хорио, вече я били погребали; не сварил да й затвори очите. Старият поп е неузнаваем; акълът му е мръднал от мъка. Видях го да блъска по селските врати и се изплаших; сърцето ми го съжали. Обикаляше бос, рошав, тропаше по вратите, за да дойдат всички в църквата, искал да им говори; накара клисаря да бие камбаната като за умряло, оставихме всички работата си, отидохме. Събра ни в черковния двор, качи се на патара, ченето му трепереше, не можеше да говори; но очите му бяха кървясали, огън изскачаше от тях. Най-сетне успя да събере сили, някакъв страшен глас изскочи от гърлото му: „Чеда мои, само две думи ще кажа, не мога повече, сърцето ми ще се пръсне. Саракина ще ни затрие! Саракина ще ни затрие! Вдигнете се, въоръжете се, аз ще застана начело, връз тях, чеда, да ги изгоним! Те урочасаха селото ни; от онзи проклет час, когато тук стъпи кракът им, само беди и смърт ни сполетяват. Главният виновник е Манольос, отлъченият! Той обърка главата на Михелис и го подлуди, той стана причина да се развали годежът с моята Марьори, той я уби!“

Понечи да каже и други неща, но му се зави свят, протегна ръце да се хване за стената, но не виждаше, олюля се и се строполи долу.

Костандис замълча; Манольос смъкна единия край на чембера си и го захапа, за да не извика. „Марьори умря… умря…“ — повтаряше си той, но не можеше да вникне в смисъла на тези думи.

Извърна се към Костандис:

— И тъй? — каза той, но умът му беше другаде.

— Дойдох да ти кажа, Манольос, да си отваряте очите; селяните се разпалиха от думите на попа и се готвят да дойдат да ви нападнат; търсеха повод; сега го намериха… Заможните се боят от вас, защото, казва, сте били болшевика; бедните ви мразят, защото заможните ги заблудиха и сега удрят слепешката… Много са, имат оръжие, опичайте си акъла!