Никос Казандзакис - Христос отново разпнат

— Какво става, братя? Защо бие камбаната?

Но никой не им отвръщаше, всички тичаха.

Поп Григорис беше вече довтасал в черквата, стоеше пред вратата, разчорлен, изплезил език, обезумял, и викаше:

— На оръжие, момчета! Болшевиките идат, слизат от Саракина, да не ги оставим да влезат в селото! Върнете се по къщите си, въоръжете се, и всички заедно — към кладенеца „Свети Василий“!

Обърна се към Панайотарос, който биеше като луд камбаната:

— Хайде, Панайотарос, върви да събудиш агата! Кажи му да яхне кобилата си и да препусне към кладенеца „Свети Василий“! Болшевиките слизат!

Довтаса и даскалът, запъхтян; беше забравил очилата си и току се препъваше ту тук, ту там; и се беше объркал.

— Не вземайте оръжие, братя! — извика той. — Аз ще отида да им поговоря, ще ги подхвана с добро! Братя сме, не потапяйте селото в кръв!

— Гледай си работата, даскале! — изрева попът побеснял. — Тук не може да има помирение! Дойде време да ги очистим; връз тях, момчета! На оръжие, братя! Смърт на дрипльовците!

Разпалиха се главите, изтичаха селяните в къщите си, въоръжиха се със сопи, с пищови, със сърпове, мнозина грабнаха ножовете, с които бяха заклали свинете, събраха се на тайфа, застана начело поп Григорис, спуснаха се към кладенеца „Свети Василий“.

Пристигна тичешком и Панайотарос и застана до попа; вдигна пищова си, гръмна във въздуха.

— Връз тях, момчета, да ги затрием!

Чу изстрела в съня си агата, потропа с тоягата си по пода, дойде Марта.

— Какви са, мари, тези гърмежи?

— Болшевиките налетяха, ага!

— Кои болшевики мари, гърбушо? Говори ясно! Онези от Русия ли, мари?

— Не, ага, онези от Саракина; трябва да яхнеш, казва, кобилата си и да отидеш и ти…

Агата избухна в смях, спеше му се, обърна се на другата страна, където лежеше Браимчо.

— Когато дойдат онези от Русия — каза той, — да ме събудиш; а сега върви по дяволите!

Поп Фотис видя, че ликоврисяните тичат разярени, отдели се от хората си, пристъпи напред без оръжие, като държеше в ръце само иконата на пророк Илия.

— Братя — извика той, — искам да ви кажа нещо, спрете! Изслушайте ме, в името на Христа, за да не се пролее кръв!

Спряха се за малко двете враждебни тълпи и зачакаха; поп Фотис пристъпи още няколко крачки.

— На теб, поп Григорис, на светиня ти, отче — извика той, — искам да кажа нещо; приближи се.

— За какво съм ти, козя брада? — отвърна поп Григорис и изскочи напред. — Ето ме!

Застанаха двамата попа един срещу друг, между двете групи; единият — висок, охранен, лъскав като бик; другият — само кожа и кости, с хлътнали бузи, с изранени крака като гладен, покрит с рани кон.

— Отче — каза високо поп Фотис, за да го чуе и народът, — голям грях е да хвърлим братята си във война; кръвта, която ще се пролее, ще падне върху нашите две глави… Искам да ти кажа нещо, отче, чуйте го и всички вие, братя! Сложете оръжията на земята, за да не се счепкате, почакайте; ние, двамата свещеници, поп Григорис и аз, всеки като представител на своя народ, ще се преборим тук без оръжие, помежду си. И ще дадем клетва; ако поп Григорис ме тръшне и гърбът ми омете земята, ще се върнем мирно, с празни ръце, в Саракина; ако аз тръшна долу поп Григорис и неговият гръб омете земята, ще заемем имотите, които подари на общината ни Михелис Патриархеас; високо горе, между двама ни, ще стои бог и ще отсъди!

Зарадваха се ликоврисяните, като чуха думите на поп Фотис; погледнаха изпитото му лице, тънките му като на скакалец ръце и крака, разсмяха се:

— Духни го, поп Григорис, духни го да падне!

Но саракинците се изплашиха.

— Не, не, отче! — извика Лукас. — Нека най-юначният измежду тях излезе и се пребори с мен; и да видим кой ще победи! Нека излезе Панайотарос, дето се прави на бабаит и се перчи с пищовите и с червения си фес, потурнакът му печен! Нека дойде, ако му стиска, да се склещим!

И като изрече това, той подаде на един момък хоругвата и запретна ръкави.

— Идвам, предателю, идвам, болшевико! — изрева Панайотарос и се втурна. — Идвам, бре, да ти изпия очите!

Измъкна пищова си и скочи; но поп Григорис извика:

— Стойте; оставете ни сами да отсъдим! Приемам предизвикателството ти, кози брада; заклевам се в господа, ако те тръшна, пръждосай се, махай се оттук! Ако ти ме тръшнеш, вземи опустелите му имоти, дето ви ги хариза онзи серсемин Михелис; призовавам господа да дойде и да застане горе между нас и да отсъди!

— В името божие! — каза поп Фотис и се прекръсти.

Обърна се към своите, кимна и положи в ръцете на един старец иконата на пророка.