Никос Казандзакис - Христос отново разпнат

Поколеба се за миг:

— Това беше последната му заръка, когато умираше — каза той, — да раздам целия му имот на бедните…

Манольос се извърна, погледна приятеля си, приближи се и му стисна ръка; но той поклати глава, неутешим, и се извърна, за да прикрие уплахата си.

Появи се поп Фотис:

— Чеда мои — каза той, — прекръстете се и вървете с божията благословия да оберете лозята ни; Манольос ще дойде с вас, за да ви води. Започваме, чеда мои, да се сдобиваме със земя и да пускаме корени, и това, което досега беше мечта, сега започва да връзва и да приема плът; имаме вече и ние земя и дървета, за да ги обработваме всички заедно и да им се радваме всички заедно. Никой от нас няма да бъде богат, никой — беден; всички ще бъдем като едно изпълнено с любов семейство; да даде господ да покажем как трябва да живеят хората помежду си и че справедливостта може да зацари на земята. С благословията на господа и на света Богородица, добро начало! Иди, Манольос, с тях, заведи ги, ти знаеш къде са лозята; а аз с Михелис ще отидем в Мегало Хорио да изготвим официалните документи, та общината ни да стане стопанка на имота на чорбаджи Патриархеас.

Прекръстиха се мъжете, Манольос застана начело, тръгнаха. Вървяха радостни, като пееха гроздоберски песни и не подозираха какво ги очакваше в Ликовриси.

Веднага щом се върна от Саракина, Панайотарос изтича при поп Григорис.

— Утре онези ще дойдат на гроздобер, вземи мерки!

Поп Григорис, който седеше на масата и ядеше, захвърли вилицата си.

— Няма да ги пусна да влязат в селото! — извика той. Няма да берат грозде, няма! Няма да ги пусна да завладеят селото ни; отивам при агата!

Облече хубавото си расо, сложи на гърдите си тежкия сребърен кръст, взе дългата си патерица с дръжка от слонова кост и потегли с бавна, тържествена стъпка към конака.

Агата се беше нахранил и си пиеше кафето; до него Браимчо си свиваше цигара и се бе извърнал с гръб към агата; сигурно пак се бяха скарали, та горкият ага сърбаше кафето и кривеше устни, сякаш пиеше отрова. Поп Григорис се появи на вратата, направи теманета.

— Добър ти ден, ага!

Агата го домързя да извърне глава.

— По гласа познавам, че си попът — каза той отегчено. — Какви нови бели пак ми носиш? Ела пред мен да те гледам; вземи едно столче, седни.

Плесна с ръце, появи се гърбавата старица.

— Едно кафе за поп ефенди! — заповяда той.

Сетне се обърна към попа:

— Казвай!

— Ага — започна попът, — както добре го знае и твоя милост, светът виси на един косъм; ако този косъм се скъса, светът ще падне и ще стане на парчета.

— Тия ги знае и глупавата Марта — каза раздразнено агата. — По-нататък.

— Този косъм, ага, един иска да го отреже.

Агата грабна ятагана, оживи се; понадигна се, готов да се нахвърли.

— Кой е тоя — извика той, — та да му отсека главата? На̀, кълна се в Мохамед; казвай, попе, кой е и ще видиш!

— Московецът — отвърна попът.

Агата изтръпна; къде да тръгне сега от Ликовриси, да зареже Браимчо и удобствата си и да върви на майната си, на края на света, да търси сред снеговете московеца, да го намери и да го заколи!

— Далече е, проклетникът — каза агата и остави ятагана, — далече е, къде да вървя чак там! Прави се на щур, попе, за твое добро ти го казвам, ще се правя и аз на щур, докато мине животът ни, та да се отървем.

— Ама няма нужда да се помръднеш от Ликовриси, ага; московецът е изпратил в селото ни свои хора; оттук, от Ликовриси, ще започнат да режат косъма; аз изпълних своя дълг днеска рано-рано в черквата; изпълни сега и твоя милост своя.

— Да, нещо ми изфъфли гърбушата, ама не разбрах.

— Отлъчих Манольос Московеца; изгоних го от Христовата кошара.

— Защо бре, попе? Добър човек е, горкият, побъркан; ами че той, бре, не беше ли готов да го обеся, да вземе вината върху себе си, за да спаси селото?

— Лицемерие, ага, лицемерие; нарочно го е направил, за да измами народа.

Агата се почеса по главата, хванаха го нервите.

— Абре, вие, гърците, проклети да сте, подковавате и бълхата! — извика той. — Откъде да разбере един свестен човек какво искате! Едно вършите, друго приказвате и друго имате наум! Хайде, попе, не ми обърквай главата, отърви ме от тия неща; не съм добре днеска; имам и тоя дявол тук… — каза той и посочи Браимчо.

Но Браимчо пушеше и мълчеше; издухваше дима към тавана и скърцаше със зъби; едни такива остри бели зъби като на куче; но сега чу името си, извърна се ядосано към агата.

— Кажи на попа това, дето знаеш, иначе ще си отида; ще си отида обратно в Смирна; тук ще пукна!