Никос Казандзакис - Христос отново разпнат

И тогава Михелис започна да й разкрива любовта си, че ден и нощ тя му е в ума и сърцето, и че животът му без нея ще бъде сурово, безрадостно нагорнище. Пишеше, пишеше за любовта си и колкото повече пишеше за нея, толкова повече любовта му нарастваше, не нарастваше, раждаше се и изпълваше сърцето на Михелис с някакво неизпитано досега чувство. Сякаш всяка любовна дума, която той пишеше, за да утеши Марьори, създаваше чувството, което, преди да бъде изразено, не съществуваше… И изведнъж животът без Марьори се стори на Михелис непоносимо мъчение… Очите му се наляха със сълзи.

— Не знаех, че толкова съм я обичал — промълви той, — не знаех…

В това време поп Григорис отиде при брат си, даскала, а след това при стария Ладас, а сетне при по-заможните стопани в селото, поговори с тях, съгласиха се с него, опасността беше голяма, трябваше всички почтени и стопани хора да се обединят и да смажат главата на Антихриста; и то час по-скоро, преди злото да се разрасне и да зарази селото. Само учителят изрази плахо някои възражения, но брат му се ядоса, развика се и учителят се сви.

Уговориха се, когато саракинците дойдат да заемат имотите на Патриархеас, да ги прогонят със сила, а в неделя, след богослужението, поп Григорис да стане и да обяви отлъчването; отначало само на Манольос, водача им, а сетне, ако не се разкаят, и на другарите му, Михелис, Янакос, Костандис и другите. „Всички бурени — извика поп Григорис — трябва да се изкоренят от селото ни и да остане само житото!“ И си тръгна бързо, за да пише на дъщеря си докъде е стигнал непрокопсаният й годеник и че ще бъде по-добре — с бащината му благословия! — да го отпише от сърцето си. Той сам ще й намери, казва, по-разумен и по-богобоязлив мъж, когато, с божия помощ, оздравее и се завърне в селото. И трябва да благодарят на господа, че преди да е станала сватбата, Михелис си смъкна маската и се видя какъв нехранимайко е бил. След това повика Панайотарос:

— Опичай си акъла, Панайотарос — каза му той. — Отивай от време на време и хвърляй по някое око на Саракина, постарай се да видиш какво правят и какво приказват; сетне ще идваш и ще ни обаждаш всичко. Имаме общи врагове; ти си як, може скоро да ни потрябваш.

— Гнус ме е от всички ви — отвърна Панайотарос, — но най-много от онзи мръсник Манольос и неговите хора, дето ми се правят на Христос и апостолите; затова се главя при вас, но ме е гнус от вас!

Попът му подаде ръка да му я целуне, но Панайотарос му обърна гръб и отвори вратата.

— Не съм целувал никога ръце и попикани поли — каза той и прекрачи прага.

На другия ден, неделя, цялото село, рано-рано, се беше събрало в черквата; мъже и жени, едни неспокойни, други радостни; донесоха и болните, донесоха и малките деца, за да видят и да не забравят какво сполетява онези, които се отричат от Христа.

Бръмчеше черквата като кошер, в който е влязъл бръмбар, за да го обере. И старият Ладас стоеше до пангара надут като пуяк и носеше, за този тържествен ден, обуща; беше ги купил от Мегало Хорио още като младоженец и ги слагаше веднъж в годината, на Великден; бяха му отеснели много, убиваха го и ходеше, подскачайки като гарван. Когато излизаше от къщи, носеше ги в ръка и ги слагаше, щом стигнеше до черквата; Когато литургията свършваше, събуваше ги и ги занасяше в къщи, вместо те да го носят, като ги стискаше под мишница.

Дойде и Панайотарос, който от месеци не беше стъпвал в черква, и сипаничавото му лице сияеше; беше втъкнал една цигара над ухото си, за да я изпуши, с голяма радост, щом отлъчването завърши.

Дойде и старата Мандаленя, навъсена, облечена в черно, да се полюбува на хала на племенника си, който беше посрамил почтения й дом с гевезелъците си, антихристът неден; винаги си беше казвала, че многото четмо и писмо ще затрие този хаймана, и се радваше, че беше излязла права и че той щеше да отиде по дяволите.

Дойде и Михелис, бледен, посърнал, потънал в черно; през всички тези нощи не беше мигнал; и колкото пъти, чак призори, се унасяше в сън, привиждаше му се баща му, който го гледаше и клатеше глава, сякаш го проклинаше. Заедно с него дойдоха и Янакос, и Костандис; и малко по-назад — Андонис бръснарят и дебелият Димитрос касапинът.

— Ще заколя едно агне — довери той на бръснаря, — ще заколи едно агне и що го занеса на Саракина да отпразнуваме отлъчването; ела и ти да хапнеш едно мезенце.

— А пък аз ще отида да обръсна Манольос и да му сложа от хубавото ливанто — заяви бръснарят. — Нося, дори, бръснача и шишенцето в джоба си.