Томас Харди - Тес от рода Д’Ърбървил

— Искаш да ми признаеш нещо ли? — бързо попита тя с нотка на радост и облекчение.

— Не очакваше, нали? Да — ти имаше много високо мнение за мен. А сега слушай… прислони към мен глава, защото искам да ми простиш, а не да се възмущаваш от мен, че не съм ти казал по-рано, както може би трябваше да направя.

Колко странно беше всичко това! Сякаш говореше неин двойник. Тя не каза нищо, а Клер продължи:

— Нищо не ти споменах, защото се страхувах да не те изгубя, скъпа моя, мое съкровище, моя диплома в живота, както бих могъл да те нарека. Брат ми взе дипломата си в колежа, а аз своята — във фермата „Талботейз“. Не посмях да рискувам, щях да ти кажа още преди месец, когато се съгласи да станеш моя, но не намерих сили. Помислих си, че може би ще ме оставиш. Отлагах го. После мислех да ти кажа вчера, да ти дам поне една възможност да се отървеш от мен, но не го направих. Не го направих и тази сутрин, когато на площадката ми предложи да си изповядаме грешките. Ето какъв грешник съм! Но сега трябва да го направя, като те виждам как седиш тук толкова сериозна. Не зная дали ще ми простиш…

— О, да! Сигурна съм!

— Надявам се, че ще ми простиш. Но почакай! Ти нищо не знаеш. Нека започна отначало. Макар бедният ми баща да се страхува, че убежденията ми навеки са ме погубили, аз вярвам в нравствеността не по-малко от теб, Тес. Едно време исках да поучавам хората и за мен беше голямо разочарование, когато разбрах, че не ще мога да стана свещеник. Възхищавах се от чистотата, макар че аз не можех да се похваля с нея, и мразех безнравствеността така, както я мразя и сега. Каквото и да мисли човек за вдъхновението отгоре, той не може да не се съгласи чистосърдечно с думите на апостол Павел: „Бъди сам пример — с думите си, с живота си, с милосърдието си, с духа си, с вярата си, с чистотата си.“ Това е единствената опора за нас, бедните смъртни. „Integer vitae“ 19 19 Праведен живот (лат.). — Б.пр. — казва един римски поет. Странно как мислите му съвпадат с тези на свети Павел:

Да, понякога човек е преизпълнен с добри намерения! И тъй като аз чувствувах всичко това така силно, ти ще разбереш какви угризения на съвестта предизвика у мен фактът, че въпреки намерението си да дам прекрасен пример на другите, самият аз паднах.

И той й разказа за оня период от живота си, за който вече споменахме — когато, разкъсван от съмнения и трудности в Лондон, като отломка, подхвърляна от вълните, в продължение на две денонощия се отдал на разврат с една непозната жена.

— За щастие скоро се опомних и разбрах безумието си — продължи той. — Без нищо да й кажа, се върнах в къщи. Оттогава никога не съм правил подобно нещо. Но чувствувах, че с теб ще трябва да бъда напълно откровен и честен, затова не можех да не ти разкажа тази история. Прощаваш ли ми?

Вместо отговор тя силно стисна ръката му.

— Тогава ще го забравим веднаж завинаги — то е толкова мъчително особено днес. Да говорим за нещо по-весело!

— О, Ейнджъл, аз почти се радвам… защото сега и ти можеш да ми простиш. Аз още не съм ти се изповядала. Аз също имам да ти се изповядвам — нали помниш, че ти казах?

— Да, спомням си. Хайде, започвай, малка грешнице!

— Ти се смееш, но моето прегрешение може би е толкова сериозно, колкото и твоето, ако не и по-лошо.

— Едва ли може да бъде по-лошо, скъпа моя.

— Да, о, да, не може! — Тя радостно скочи и се хвана за надеждата. — Не, не може да бъде по-сериозно! — извика тя. — Наистина не може, защото е същото като твоето! Сега ще ти разкажа!

И тя седна отново.

Ръцете им бяха сплетени както преди. Жарта осветяваше пепелта под решетката на камината като пясък в знойна пустиня. Наблюдавайки мрачното отражение на въглените върху лицата и ръцете им, върху снопчетата коса, спуснати над челото й, въображението би могло да си представи, че това е страшният съд. Светлината проникваше през кичурите коса и сякаш обгаряше нежната й кожа. Върху стената и тавана се открояваше огромната сянка на тялото й. Тя се наведе и брилянтите около шията й светнаха зловещо, като жабешки очи. Тес притисна чело в слепоочието на Ейнджъл и започна да му разказва историята за запознанството си с Алек д’Ърбървил и за последствията от него. Очите й бяха наведени надолу, тя шепнеше, но изговаряше думите твърдо.

Край на четвърта фаза

Разказът и свърши. Тя повтори някои подробности, даде му допълнителни обяснения. И нито веднаж не промени равния тон, с който бе започнала, не каза нищо за свое оправдание, не заплака.